— Какво означава това? — промълви Такео слисан. Представи си бягството на кирина през непознатата земя с дългата му непохватна крачка, страха и самотата. — Как е могъл да избяга? Те ли са го пуснали?
Шигеко възкликна:
— Точно от това се страхувах! Трябваше да останем по-дълго, докато се уверим, че е доволен. Татко, позволи ми да го върна обратно.
— Вече е твърде късно — отвърна той. — Погледни го — не можем да го дадем на императора в такова състояние.
— Дори няма да преживее пътя — съгласи се Хироши.
Отиде до потока, напълни едно ведро с вода и остави животното да се напие, след което се зае да измие съсирената кръв от раните му. По кожата на кирина пробягваха тръпки, но той стоеше неподвижно. Тенба изцвили леко към него.
— Какво означава това? — повтори Такео и се обърна към Гемба, след като съществото бе нахранено и бяха дадени нареждания пътуването им да продължи колкото се може по-скоро. — Трябва ли да продължим към Трите провинции и да вземем кирина с нас? Или да пратим някакво обезщетение обратно в Мияко? — той замълча за момент, вперил поглед в дъщеря си, която успокояваше и леко потупваше кирина. — Императорът ще възприеме бягството му като оскърбление — продължи той, снишил глас.
— Да, киринът бе посрещнат като знак за благословията на Небесата — съгласи се Гемба. — Сега показва, че предпочита теб пред негово божествено величество, което ще се възприеме като жестоко оскърбление.
— Какво да направя?
— Предполагам, че трябва да се приготвиш за бой — отвърна Гемба невъзмутимо. — Или да сложиш край на живота си, ако смяташ това за по-добра идея.
— Ти предсказа всичко… изхода от състезанието, отказа ми от Джато, победата ми. Беше ли предвидил това?
— Всичко си има причина и следствие — отвърна Гемба. — Такава проява на насилие, каквато е смъртта на Таку, отприщи цяла поредица от събития и това вероятно е едно от тях. Не е възможно да предугадя или да предскажа всичко — той протегна ръка и потупа Такео по рамото по същия начин, по който Шигеко потупваше кирина. — Съжалявам. Казах ти по-рано, че нещо не е наред. Опитвам се да поддържам равновесието, но то вече е нарушено.
Такео се втренчи в него недоумяващ.
— Да не се е случило нещо с дъщерите ми? — пое дълбоко въздух и добави: — Със съпругата ми?
— Не мога да ти съобщя такива подробности. Не съм нито магьосник, нито шаман. Знам само, че нещо, което доскоро е поддържало фината мрежа цяла, сега е прекъснато.
Устата на Такео бе пресъхнала от ужас:
— Не може ли да се поправи?
Гемба замълча и в този момент, през суматохата от подготовката, Такео долови тропот на конски копита в далечината.
— Някой препуска към нас.
След малко вързаните коне вдигнаха глави и изцвилиха, а приближаващият кон им отвърна, взе завоя на пътеката в лек галоп и се появи пред очите им.
Беше един от развъжданите в Маруяма коне, които Шигеко бе подарила на владетеля Сага, а ездачът му беше владетелят Коно. Той закова намясто и скочи от седлото, а Хироши изтича напред, за да поеме юздите. От мудността на благородника не бе останала и следа; той излъчваше сила и вещина както по време на състезанието.
— Владетелю Отори, радвам се, че успях да ви настигна.
— Владетелю Коно — отвърна Такео. — Опасявам се, че не мога да ви предложа кой знае какво да се освежите. Точно се канехме да продължим пътуването си. До пладне ще сме прекосили границата — не го беше грижа дали благородникът щеше да се обиди. Не смяташе, че нещо беше в състояние да го избави от положението, в което бе изпаднал.
— Трябва да ви помоля да изчакате — рече Коно. — Нека поговорим насаме.
— Не мисля, че имате какво да ми кажете — безпокойството бе преминало в гняв. Такео чувстваше как набъбва зад очите му. Месеци наред бе действал с върховно търпение и самообладание. Сега виждаше как всичките му усилия бяха на път да бъдат обезсмислени от едно случайно събитие, от неуправляемото желание на едно животно, предпочело своите спътници пред някакви непознати.
— Владетелю Отори, знам, че ме смятате за враг, но повярвайте ми, взел съм присърце вашите интереси. Елате, дайте ми малко време, за да мога да ви предам посланието на владетеля Сага.
Без да изчака отговора на Такео, той се отправи към един полегнал кедър, който предоставяше естествено място за сядане. Настани се върху него и махна на Такео да го последва. Такео хвърли поглед на изток. Очертанията на планината изпъкваха съвсем черни на фона на аленеещото небе, вече обагрено със златисто.