— Ще ви отделя време, докато слънцето докосне върховете — рече той на благородника.
— Нека ви разкажа какво се случи. Триумфът на посещението ви бе леко помрачен от преждевременното ви заминаване. Императорът се бе надявал да ви опознае… вие му направихте силно впечатление. При все това той бе много доволен от вашите дарове, особено от кирина. Разтревожи се, когато след заминаването ви животното взе да става все по-неспокойно. Лично ходеше всеки ден да го види, но то беше изнервено и цели три дни не хапна нищо. После побягна. Ние го преследвахме, разбира се, но всички опити да го хванем завършиха с неуспех, а накрая го изгубихме. Настроението в града се промени — възторгът, че нашият император е благословен от боговете, премина в подигравки, че небесната благословия е избягала, че Небето покровителства владетеля Отори, а не императора или владетеля Сага — той млъкна за момент и после продължи: — Разбира се, подобно оскърбление не може да бъде пренебрегнато. Срещнах се с владетеля Сага, който заминаваше от Санда, и той незабавно се върна. Едва ли е на повече от ден езда зад мен. Войските му вече бяха събрани; специалните му части неизменно са в бойна готовност и само чакаха подобна възможност. Многократно превъзхождат по брой вашите хора. Наредиха ми да ви кажа, че ако не се върнете с мен и не се подчините на естествения резултат от недоволството на императора, което означава да сложите край на живота си — опасявам се, че другата възможност с изгнанието вече не съществува, — Сага ще ви преследва с всички тези воини и ще превземе Трите провинции със сила. Вие и цялото ви семейство ще бъдете убити… с изключение на владетелката Маруяма, която владетелят Сага все още се надява да вземе за своя съпруга.
— Нима това не е било намерението му от самото начало? — отвърна Такео, без повече да се опитва да сдържа гнева си. — Нека тръгне след мен. Ще получи повече, отколкото очаква.
— Не мога да кажа, че съм изненадан, но дълбоко съжалявам — рече Коно. — Сигурно знаете колко ви се възхищавам…
Такео го прекъсна:
— Вие ме ласкаехте, но според мен винаги сте ми желаели злото и сте се опитвали да подривате властта ми. Вероятно чувствате по някакъв начин, че отмъщавате за смъртта на баща си. Ако имахте действителна доблест или смелост, щяхте да ме предизвикате открито, а не да заговорничите скришом с моя васал и баджанак. Играехте ролята на необходимия посредник. Оскърбихте ме и проявихте несправедливост към мен.
Бледото лице на Коно пребледня още повече.
— Ще се срещнем в бой — отвърна той. — А там вашите номера и магьосничества няма да ви спасят!
Той стана и без да се поклони, тръгна към коня си, метна се на седлото и опъна силно юздите, за да обърне главата му. Животното не искаше да се раздели с другарите си и се задърпа. Коно заби пети в хълбоците му; в отговор конят се изправи на задните си крака и взе да рита, хвърляйки благородника, който се строполи позорно на земята.
Настъпи миг мълчание. Двамата стражи, които стояха най-близо, извадиха мечове и Такео осъзна, че всички очакват от него да им заповяда да убият Коно. Той самият мислеше, че ще го стори, тъй като имаше нужда да даде воля на гнева си, а и искаше да накаже този човек, паднал в нозете му, за всичките обиди, интриги и предателства, с които го бе засипал. Но нещо го спря.
— Хироши, докарай коня на владетеля Коно и му помогни да го възседне — нареди той и се обърна, за да не унижава повече благородника.
Стражите свалиха мечовете си и ги прибраха в ножниците.
Щом чу тропота на копита да заглъхва нататък по пътя, той се обърна към Хироши:
— Изпрати Сакаи напред да уведоми Кахей и да му каже да се готви за битка. А ние трябва да преминем прохода колкото се може по-скоро.
— Татко, ами киринът? — попита Шигеко. — Той е изтощен. Няма да може да върви с нас.
— Налага се… иначе ще е по-милостиво да го убием още сега — отвърна той и видя потреса в изражението й. Съжали я, защото може би още на другия ден щеше да й се наложи да се сражава за живота си. А досега не бе убивала нито едно живо същество. — Шигеко — рече той. — Мога да спася теб и кирина, ако се предам на Сага. Ще сложа край на живота си, а ти ще се омъжиш за него и по този начин все пак ще избегнем войната.