— Изключено — отвърна тя без колебание. — Той ни измами и ни заплаши, нарушавайки всички свои обещания. Ще се погрижа киринът да не изостава.
— Тогава яхни Тенба — предложи той. — Двамата ще се насърчават взаимно.
В замяна той взе нейния кон Ашиге и я изпрати напред заедно с Гемба, надявайки се, че там за нея е по-безопасно, отколкото в края на колоната. Налагаше се да реши и въпроса с товарните коне, които носеха щедрите дарове от императора и владетеля Сага — те също нямаше да могат да се движат с темпото на останалите. Заключавайки, че императорът вече е непоправимо оскърбен, Такео нареди балите и кошовете да бъдат оставени край пътя, до малкото каменно светилище при потока. Съжаляваше, че трябва да се раздели с красивите предмети, с копринените роби, бронзовите огледала и лакираните купички, мислейки колко много щеше да ги хареса Каеде, но не виждаше друго разрешение. Изостави също паланкините и дори богато украсените брони, специален подарък от владетеля Сага. Бяха тежки и неудобни и Такео предпочете собствените си, които бяха оставени на съхранение при Кахей.
— Нека бъдат приношение за божествата на планината — каза той на Хироши, докато се отдалечаваха. — Макар и в настоящото положение да не вярвам, че които и да било божества могат да ни помогнат. Какво означава благословията на Небето? Знаем, че киринът е само едно животно, а не митично същество. Избягал е, защото са му липсвали другарите.
— Вече се е превърнал в символ — отвърна Хироши. — Така подхождат към света човешките същества.
— Едва ли сега е време за философски дискусии! По-добре да обсъдим собствения си план за предстоящата битка.
— Да, обмислям го, откакто се озовахме тук — проходът е толкова тесен и труден за преминаване, че веднъж озовем ли се от другата страна, няма да ни е трудно да защитим тила си от хората на Сага. Но дали все още е чист? Ако аз бях на мястото на Сага, щях да ви отрежа пътя за бягство още докато се намирате в столицата.
— И на мен ми хрумна същото — призна Такео и страховете им се потвърдиха през следващия час, когато Сакаи се върна и докладва, че проходът гъмжи от воини на Сага, които са скрити зад скали и дървета и са въоръжени с лъкове и пушки.
— Покатерих се на едно дърво и погледнах назад в източна посока — добави Сакаи. — С далекогледа успях да различа армията на Сага, която ни преследва. Развяват червени бойни знамена; войниците, охраняващи прохода, сигурно също са ги видели. Пратих натам един съгледвач — ако изобщо някой може да се промъкне, това ще е Китаяма… но за да се добере до владетеля Мийоши, ще му се наложи да изкачи планината и да се спусне от другата страна.
— Колко време ще му трябва? — попита Такео.
— Ако стигне до падането на нощта, ще е късметлия.
— Колцина са в прохода?
— Между петдесетина и стотина. Нямахме кой знае колко време да броим.
— Значи горе-долу сме равни — отбеляза Хироши. — Но пък те разполагат с всички преимущества, които им предоставя теренът.
— Твърде късно е да ги сварим неподготвени, но поне можем ли да ги заобиколим по фланга? — попита Такео.
— Единствената ни надежда е да ги примамим на открито — отвърна Хироши. — И тогава вече можем да се разправим с тях… вие с господарката Шигеко ще трябва да яздите с пълна скорост, докато ние ви прикриваме.
Известно време Такео размишлява в мълчание, после прати Сакаи напред със заповед към охраната да спрат на значително разстояние от прохода и да се скрият. Той самият настигна Шигеко и Гемба.
— Трябва да си поискам коня обратно — каза той. — Имам план, как да ги измъкнем от скривалището им.
— Да не би да смяташ да отидеш сам? — попита Шигеко, докато слизаше от Тенба, за да поеме юздите на Ашиге от баща си.
— Ще отида с Тенба и кирина — отвърна той. — Но никой няма да ме види — той рядко показваше пред Шигеко уменията си на принадлежащ към Племето и дори не говореше за тях, нямаше намерение да ги обсъжда и сега. Видя как на лицето й се изписа съмнение, което тя бързо овладя. — Не се тревожи за мен. Нищо не може да ми се случи. Но ти трябва да извадиш лъковете си и да бъдеш в готовност да стреляш, за да убиваш.
— Ще се опитаме да ги обезвредим, а не да им отнемаме живота — отвърна тя, вперила поглед в Гемба, който седеше безмълвно и безстрастно на черния си кон.
— Това ще е истинска битка, а не приятелско състезание — заяви Такео в желанието си да я подготви по някакъв начин за онова, което предстоеше, за безумието и кръвожадността на войната. — Може и да нямаш тази възможност.