Стрелата се заби в земята на няколко метра пред него. Не беше предназначена за животните, а беше пусната с цел да изследва природата им. Такео остави Тенба да препуска, след което го стисна леко с нозе, подтиквайки го да продължи напред, благодарен на коня за отзивчивостта и за връзката помежду им. Киринът ги следваше хрисимо.
От дясната страна прозвуча вик, който идваше от северната част на долината. Тенба наостри уши и ги обърна по посока на звука. В този момент от южната страна някой извика в отговор. Тенба се спусна в галоп, а киринът го последва с характерните си дълги скокове.
Един след друг войниците взеха да напускат укритията си и да се спускат тичешком надолу. Бяха лековъоръжени — бяха предпочели подвижността и бързината пред пълното бойно снаряжение, разчитайки на кратка и успешна засада. Бяха въоръжени предимно с лъкове и с няколко пушки, които сега оставиха настрана.
Тенба изпръхтя, уплашен от тях, все едно бяха глутница вълци, и се устреми напред, вече в галоп. Това накара нови войници да наизлязат и да се втурнат още по-бързо, опитвайки се да пресекат пътя на животните преди края на долината. Такео усети, че вече се спускат — бяха превалили хълма и сега пред него се откри просторна гледка. Видя под себе си равнината, в която чакаше армията на Кахей.
Навсякъде около него се носеха викове, тъй като войниците окончателно се бяха отказали от идеята да се укриват и сега се надпреварваха кой пръв ще хване юздите на бойния кон и ще го обяви за свой. Отпред, в празното пространство между канарите, изникнаха петима-шестима конници. Тенба препускаше в галоп като жребец, съпровождащ кобили, с оголени зъби, готов да хапе; заради огромните си крачки киринът изглеждаше така, все едно се носеше над земята. Такео чу свистенето на още една стрела, която профуча покрай него и падна върху врата на коня, заплитайки се в пищната грива, видя и първия войник, който рухна с пронизани гърди. Зад гърба си различи тропот на копита, когато собствената му войска нахлу в долината.
Въздухът се изпълни с ужасния звук от летящи стрели, който наподобяваше плясък на криле. Войниците твърде късно осъзнаха грешката си и се втурнаха обратно към прикритието на скалите. Един рухна тутакси със забит в окото звездообразен нож, при което останалите се засуетиха и попаднаха под новия дъжд от стрели. Или Тенба и киринът се намираха извън техния обсег, или мерникът на стрелците му бе безупречен, защото, макар и да чуваше как стрелите се сипят наоколо, нито една не уцели животните. Конниците изникнаха пред него с извадени мечове. Той потърси стремената, тикна нозе в тях, напрегна мишци и измъкна Джато с лявата си ръка, възвръщайки очертанията си в мига, в който замахна с меча наляво и събори първия конник с един-единствен удар, разсичайки гърлото и гърдите му. Изпъна се, пренасяйки тежестта си върху задната част на седлото в опит да забави галопа на Тенба, като в същия миг сряза шнура, с който киринът бе завързан за коня, и животното продължи тромавия си бяг. Тенба, вероятно припомняйки си за какво е бил подготвен, се спря и се обърна, за да застане с лице към конниците, които го обграждаха.
Такео почти бе забравил това чувство, но сега то го връхлетя отново — целеустременото безумие, съсредоточено единствено върху силата, вещината и решимостта, които щяха да обезпечат оцеляването му. Престана да мисли за възрастта и недъга си, лявата му ръка пое изцяло ролята на дясната, а Джато скачаше както винаги, сякаш следвайки собствената си воля.
Усети, че към него се присъединява Хироши, яхнал бледосивия Кери, чийто косъм бе почервенял от кръв; после, връхлитайки в галоп, го заобиколи собственият му малък отряд от воини, водени от Шигеко и Гемба, с лъкове на гърба и с меч в ръка.
— Продължавайте нататък! — викна им той и се усмихна, когато го подминаха и се устремиха надолу.
Шигеко бе невредима, поне за днес. Сблъсъкът бе преодолян и Такео осъзна, че последните вражески конници се опитваха да се измъкнат; пешаците също се втурнаха да бягат, дирейки прикритието на скали и дървета.
— Да ги догоним ли? — викна Хироши, поемайки дъх, докато обръщаше Кери.
— Не, оставете ги. Сага сигурно е по петите ни. Не можем да се бавим. Вече сме в Трите провинции. Довечера ще се слеем с армията на Кахей — а мислено отбеляза: „Това бе само кратка схватка, главната битка тепърва предстои.“ — Съберете убитите и ранените — нареди на Хироши. — Не оставяйте никого! — после извика високо: — Маи! Маи! — видя лекото трепкане във въздуха на северния фланг, което се получаваше при състоянието на невидимост, и пришпори Тенба нататък. В този момент Маи възвърна формата си. Той се приведе, хвана я и я издърпа на седлото зад себе си. — Ранена ли си? — попита я през рамо.