— Не! — извика тя в отговор. — Убих трима и раних още двама!
Той усети в гърба си ускореното биене на сърцето й; миризмата на потта й му напомни, че бяха минали месеци, откакто бе делил ложе със съпругата си. Изпита непреодолим копнеж по Каеде, тя изпълни мислите му, докато оглеждаше долината за оцелели и подбираше последните от хората си. Петима убити и може би още шестима ранени. Обзе го скръб по мъртвите — все мъже, които бе познавал от години — и мислено си даде дума да ги погребе с почести по родните им места в Трите провинции. Мъртъвците на Сага остави в долината, без да си прави труда да ги обезглавява или да доубива ранените. Сага го следваше по петите и двубоят им щеше да е неизбежен.
Когато най-сетне се присъедини към Кахей, все още бе в мрачно настроение. Изпита искрено облекчение, щом разбра, че Минору е жив и здрав, и побърза да се усамоти с писаря, за да му разкаже всичко случило се до момента и да обсъди с него плановете за следващия ден. Хироши отведе конете при коневръза, където видя дъщеря си заедно с кирина. Беше бледа и изглеждаше някак смалена; сърцето му се сви за нея.
Пристигна Китаяма — съгледвачът на Сакаи, — одран и насинен, но иначе невредим, и взе да се извинява за закъснението.
— Поне знаем, че Сага не може да използва друг път — рече Такео. — Трябва да мине през прохода.
— Веднага ще пратим хора да го отбраняват — заяви Кахей.
— Не, ще го оставим отворен. Нека Сага си мисли, че сме се впуснали в бягство, че сме стъписани и объркани. А и той трябва да бъде възприет като нашественик. Ние отбраняваме Трите провинции, не предизвикваме него и императора. Не можем да останем тук и да го отблъскваме до безкрайност. Трябва да го победим убедително и да поведем армията на Запад, за да се изправим срещу Зенко. Научи ли за смъртта на Таку?
— Чух слухове, но не разполагаме с официални сведения от Хаги.
— Значи нямаш вести от съпругата ми?
— Не и след третия месец, а тогава тя не спомена нищо за тази скръбна загуба. Вероятно е било твърде рано и тя самата не е знаела.
Такео се почувства още по-потиснат, тъй като бе очаквал да получи писма от Каеде с вести за положението в Средната провинция и на Запад, както и за здравето им — нейното и на детето.
— И аз нямам новини от съпругата ми; получихме съобщения от Инуяма, но не и от Средната провинция.
Двамата мъже замълчаха за момент, замислени за дома и децата си.
— Е, нали казват, че лошите вести пристигат по-бързо от добрите! — възкликна Кахей, прогонвайки тревогите по обичайния си начин. — Нека ти покажа нашата армия — и поведе Такео към западната част на равнината, където бяха разположени главните сили, заобиколени от фланг войници с пушки по хребета на северния край и един помощен отряд стрелци. — Предстои лошо време. Ако стане твърде влажно да се използват пушки, губим основното си преимущество.
Двамата излязоха в светлата лятна вечер да огледат позициите; съпровождаха ги стражи с димящи факли в ръце. Бялата луна бе почти пълна, но по небето се носеха разпокъсани тъмни облаци и на запад проблясваха светкавици. Гемба седеше със затворени очи под малко кипарисово дърво близо до водоема, от който се снабдяваха с вода; очевидно се бе пренесъл някъде далеч от суматохата, царяща в лагера край него.
— Може би брат ти ще успее да прогони дъжда — рече Такео не само за да повдигне собствения си дух, но и за да ободри Кахей.
— Дъжд или не, трябва да сме готови във всеки момент да посрещнем атаката им — отвърна Кахей. — Днес вече си водил една битка. Аз ще бдя, докато ти и хората ти поспите малко.
Тъй като се намираше в лагера от петия месец, Кахей си бе създал известни удобства.
Такео се изми, хапна малко и после се опъна под копринените дипли на шатрата. Заспа незабавно и сънува Каеде.
Намираха се в странноприемницата в Цувано, в нощта на годежа й с Шигеру. Видя я такава, каквато бе на петнайсет години — с гладко лице и шия без белези, с гъсти коси, подобни на черна коприна. Лампата помежду им премига, когато тя се взря в ръцете му и после вдигна очи към лицето му. В съня му тя бе годеницата на Шигеру и едновременно с това негова съпруга; той й връчи годежните дарове и в същия миг се пресегна и я притегли към себе си. Щом усети любимото тяло в ръцете си, чу пукот на огън и осъзна, че в бързината бе съборил лампата. Стаята бе обхваната от пламъци; пожарът погълна Шигеру, Наоми, Кенджи…