Още беше светло; на запад последните слънчеви лъчи се сипнаха иззад скупчените облаци. Небето между сивите им крепости имаше цвета на златиста пепел. Луната бе високо на източното небе и бавно посребряваше.
Шигеко не можеше да измисли какво да каже. Накрая Хироши започна пръв.
— Владетелко Шигеко, единствената ми грижа сега е за твоята безопасност — и той сякаш с мъка изричаше думите. — Трябва да оцелееш в името на добруването на цялата страна.
— През целия ми живот си ми бил като брат — рече тя. — Няма друг освен теб, който да означава повече за мен.
— Моите чувства към теб далеч не са братски. Никога не бих заговорил за тях, ако опасността един от нас утре да умре не беше толкова реална. Ти си най-съвършената жена, която някога съм познавал. Осъзнавам, че рангът и положението ти значително превишават моите, но не мога да обикна, нито да взема за жена друга, а единствено теб.
Тя не можа да сдържи усмивката си. Думите му прогониха тъгата й и я изпълниха с внезапна радост и дързост.
— Хироши — рече тя. — Хайде да се оженим. Аз ще убедя родителите си. Вече не се чувствам задължена да стана съпруга на владетеля Сага, след като той се отнесе толкова зле с баща ми. Цял живот съм се опитвала да се подчинявам на родителите си и да постъпвам правилно. Но сега виждам, че в лицето на смъртта други неща придобиват важност. Родителите ми поставят любовта пред дълга към по-възрастните в рода; защо и аз да не сторя същото?
— Не мога да направя нищо против волята на баща ти — отвърна Хироши развълнувано. — Но знанието, че се чувстваш по този начин, удовлетворява всичките ми копнежи.
„Не всички, надявам се!“, дръзна да си помисли Шигеко, докато се разделяха.
Искаше й се незабавно да отиде при баща си, но се сдържа. След като се изми и похапна, я уведомиха, че той вече спи. За нея бе опъната отделна шатра и тя дълго седя съвсем сама в нея, опитвайки се да успокои мислите си и отново да запали в себе си спокойния и ярък пламък на Пътя на хоо. Но всичките й усилия бяха възпрепятствани от проблясващи в съзнанието й картини — бойните викове, мириса на кръвта, свистенето на стрели… и от лицето и гласа на Хироши.
Спа леко и се събуди от трясък на гръмотевица и плющящ дъжд. Чу как лагерът около нея изригна в действие, скочи на крака и облече бързо дрехите за езда, които бе носила предишния ден. Всичко подгизваше за миг, а пръстите й ставаха все по-хлъзгави.
— Господарке Маруяма! — прозвуча отвън силен женски глас и Маи влезе в шатрата с гърне за нея. После го отнесе и се върна с чай и студен ориз. Докато Шигеко се хранеше бързо, Маи изчезна за пореден път. Когато се появи отново, носеше в ръце шлем и малка броня от кожа и метал. — Баща ви изпрати това за вас. Трябва да се приготвите веднага — и себе си, и коня, и да отидете при него. Ето, сега ще ви помогна.
Шигеко усети непознатата тежест на бронята. Косите й се оплетоха във връзките.
— Стегни ги в опашка, моля те — обърна се тя към Маи.
После взе меча си и го окачи на пояса. Маи сложи шлема на главата й и завърза вървите му.
Дъждът плющеше, но небето изсветляваше. Беше на зазоряване. Тя отиде бързо до коловете, където бяха завързани конете, през водата, наподобяваща сив стоманен воал. Такео вече бе в пълно бойно снаряжение, с Джато отстрани, очаквайки Хироши и конярите да приключат с оседлаването на конете.
— Шигеко — каза й той, без да се усмихва, — Хироши ме помоли да те отпратя, но истината е, че не мога да се лиша от нито един свой човек тук… дори и от жена. Твърде мокро е, за да използваме пушки и Сага го знае. Убеден съм, че няма да изчака да спре дъждът, за да атакува. Имам нужда и от теб, и от Гемба, защото сте стрелци.
— Радвам се — рече тя. — Не искам да те оставям, а да се бия редом с теб.
— Остани с Гемба — рече той. — Ако поражението стане неизбежно, той ще те отведе на безопасно място.
— Преди това аз лично ще сложа край на живота си — отвърна тя рязко.
— Не, дъще, ти трябва да живееш. Ако загубим, трябва да се омъжиш за Сага и като негова съпруга да запазиш страната и народа ни.
— А ако победим?
— Тогава можеш да се омъжиш за когото решиш — той хвърли поглед към Хироши, а около очите му се образуваха тънки бръчици.