Гемба намери Хироши по здрач почти мъртъв от загуба на кръв. Раните по главата и нозете му бяха почнали да гноясват в калта и влагата. Гемба ги почисти колкото можа, спря кръвта и го отнесе в тила при останалите ранени. Между тях бе и Такео; рамото и ръката му бяха посечени дълбоко, но не опасно, вече бяха измити и покрити с хартиени превръзки. Шигеко бе невредима, пребледняла от изтощение. Гемба й каза:
— Намерих го. Жив е, но едва ли ще оцелее. Върху него лежеше трупът на Сакаи. Вероятно му е спасил живота — и положи ранения на земята.
Запалиха лампи, но те пушеха и тлееха на дъжда. Такео коленичи до Хироши, хвана ръката му и взе да го вика:
— Хироши! Скъпи приятелю! Не ни изоставяй! Бори се! Бори се!
Клепачите на Хироши трепнаха. Дишането му бе повърхностно и забързано, а кожата му бе покрита с пот, примесена с дъжд. Шигеко коленичи до баща си.
— Не може да умира! Не бива да умира!
— Засега се държи — рече Гемба. — Виждате колко силен е.
— Ако преживее нощта, има надежда — съгласи се Такео. — Рано е да се отчайвам.
— Колко ужасно е всичко — прошепна Шигеко. — Непростимо е да се отнема човешки живот.
— Това е пътят на воина — рече Гемба. — Воините се сражават и умират.
Шигеко не отвърна, но от очите й се стичаха сълзи.
— Колко още може да понесе Сага? — обърна се Кахей към Такео по-късно същата вечер, преди да си откраднат кратък отдих и да поспят. — Това е лудост. Жертва хората си за нищо.
— Сага е човек с огромна гордост — отвърна Такео. — Не познава поражението. И никога не би приел дори мисълта за него.
— Как бихме могли да го убедим? Можем да му противостоим безкрайно… надявам се, че си впечатлен от войниците си; по мое мнение те са невероятни… но не можем да избегнем многочислените жертви. Колкото по-скоро сложим край на сражението, толкова по-голяма е вероятността да спасим ранените. Като бедния Сугита — добави той. — И теб, разбира се. Треската при тези противни условия е неизбежна, без слънце, което да суши и да лекува. Утре трябва да си почиваш, не бива да влизаш в сражение.
— Не е сериозно — отвърна Такео, макар че през целия ден болката непрестанно се усилваше. — За щастие отдавна съм свикнал да използвам лявата си ръка. Нямам намерение да оставам извън битката… не и преди Сага да умре или да побегне обратно към столицата!
Шигеко остана с Хироши цяла нощ, обливайки го със студена вода, за да овладее треската. На сутринта той беше още жив, но трепереше неистово, а тя не можеше да намери нищо сухо, за да го сгрее. Кипна чай и се опита да го накара да пие, разкъсвана между желанието си да остане с него и порива да се върне на бойното поле, за да застане редом с Гемба и да посрещне следващата яростна атака на Сага. Временните заслони, издигнати за ранените, капеха непрестанно; земята под тях бе подгизнала. Маи бе прекарала цяло денонощие тук и Шигеко я повика. Тя коленичи до Хироши и положи длан върху челото му.
— Ах, той замръзва! — възкликна тя. — Ето как топлим болните в Племето — и тя легна и внимателно притисна тяло в неговото. — Легни от другата му страна — нареди на Шигеко, която побърза да се подчини. Двете застинаха безмълвни и останаха така, докато температурата на ранения започна да се покачва отново. — А ето как лекуваме рани — Маи отстрани превръзките, прокара език по ръбовете разсечена плът и ги покри със слюнка. Шигеко стори същото, усещайки вкуса на кръвта му, овлажнявайки раните със слюнка, все едно си разменяха целувки. Маи рече глухо: — Той ще умре.
— Не! — възкликна Шигеко. — Как смееш да го казваш?
— Има нужда от подходящи грижи. Не можем да правим това ден и нощ. Ти трябва да се биеш, а аз — да се грижа и за други, които имат повече шанс.
— Как можем да сложим край на сражението?
— Мъжете обичат битките — отвърна Маи. — Но в един момент дори и на най-яростните им омръзват, особено ако са ранени — тя хвърли поглед към Шигеко над лежащия Хироши. — Рани този Сага и ще видиш как ще си загуби ищаха да се бие. Рани го тъй тежко, както е поразен Хироши, и ще видиш как ще хукне обратно към Мияко да си търси доктори.