— Битката?
— Свърши. Сага се оттегли.
Хироши отново затвори очи, но усмивката не изчезна от устните му.
Такео си легна, леко поободрен. Въпреки болката сънят го връхлетя незабавно подобно на тъмен, затулващ облак.
На следното утро пое към Инуяма, съпровождан от Гемба, както бе предложила Шигеко, и Минору, който яздеше своята мирна кобила. И тя, и черният кон на Гемба бяха свежи и отпочинали като Ашиге, затова напредваха бързо. На третия ден Такео пламна в треска от раната си и прекара няколко часа в агония, докато тялото му се мъчеше да се пребори с последиците. Терзаеха го сънища и видения; ту изгаряше от температура, ту трепереше от студ, но отказа да прекрати пътуването. Всеки път, когато спираха да отдъхнат, разказваха за битката и за завършека й и скоро към планината се устреми върволица от хора, които искаха да отнесат храна на воините и да помогнат за пренасянето на ранените.
Дъждът, който се бе изсипал над Трите провинции, бе силен и продължителен, вследствие на което оризът бе избуял и набъбнал, но валежите бяха закъснели, тъй че реколтата щеше да пострада. Пътищата бяха разкаляни и често заливани от пороища. На моменти Такео губеше представа, къде се намираше, и сякаш се пренасяше в миналото, където яздеше Аои редом с Макото към придошлата река и отнесения мост. „Каеде сигурно мръзне, мислеше си той. Напоследък не е добре. Трябва да се върна при нея и да я сгрея.“ Но той самият трепереше от студ и внезапно до него изникна Юки.
— Виждам, че ти е студено — рече тя. — Да донеса ли чай?
— Да — отвърна той. — Но не бива да си лягам с теб, защото съм женен.
После си спомни, че Юки е мъртва и никога повече няма да легне нито с него, нито с другиго, и изпита мъчителни угризения за нейната съдба и за ролята, която бе изиграл в нея.
Докато стигнат до Инуяма, треската отмина и съзнанието му отново се проясни, но безпокойството остана. Не го разсея дори сърдечното посрещане, което му устроиха жителите на града, ознаменувайки завръщането му и вестта за победата с веселие и танци по улиците. Аи — сестрата на Каеде — излезе да го поздрави с добре дошъл в двора на крепостта, където Минору и Гемба му помогнаха да слезе от коня.
— Съпругът ти е жив и здрав — рече й той незабавно, при което видя как лицето й се разведри от облекчение.
— Слава на Небесата. Но ти си ранен?
— Надявам се, че най-лошото мина. Имаш ли вести от съпругата ми? Не знам нищо за нея, откакто поехме на път през четвъртия месец.
— Владетелю Такео… — започна тя и сърцето му се скова от ужас. Дъждът беше завалял отново и слугите се втурнаха към тях с чадъри, които проблясваха в дрезгавината. — Доктор Ишида е тук. Ще пратя незабавно да го повикат. Той ще се погрижи за теб.
— Ишида е тук? Защо?
— Той ще ти каже всичко — отвърна Аи, а благостта в тона й го изпълни с ужас. — Ела вътре. Искаш ли първо да се изкъпеш? Ние пък ще приготвим храна за всички ви.
— Да, добре — отвърна той с желанието хем да забави научаването на новините, хем да се подготви и да събере достатъчно сили, за да ги чуе. От скорошната треска и болката все още му се виеше свят, а слухът му сякаш бе станал по-остър от всякога и всеки звук отекваше болезнено в ушите му.
Двамата с Гемба отидоха при топлите извори и съблякоха мръсните си роби. Гемба внимателно смъкна превръзката от рамото на Такео и уми раната с гореща вода, от което почти му призля.
— Заздравява добре — отбеляза Гемба, но Такео не отвърна, а само кимна утвърдително.
Двамата се измиха и се изплакнаха в пълно мълчание, след което влязоха в клокочещата, наситена със сяра вода. Дъждът валеше тихо върху лицата и раменете им, обгръщайки ги с прозрачна завеса, все едно ги пренасяше в друг свят.
— Не мога да остана тук завинаги — рече накрая Такео. — Ще дойдеш ли с мен да чуеш какво е довело Ишида в Инуяма?
— Разбира се — отвърна Гемба. — Да научиш най-лошото, означава да знаеш как да продължиш напред.
Аи донесе супа и печена риба, ориз и летни зеленчуци, които им сервира лично. Нахраниха се бързо и тя нареди на прислужничките да отнесат подносите и да сервират чай. Когато се върнаха, с тях беше и доктор Ишида.
Аи сипа чай в тъмносините гледжосани купички.
— Сега ще ви оставя — когато коленичи, за да плъзне вратата встрани, Такео забеляза как поднесе ръкав към очите си, за да избърше скришом бликналите от очите й сълзи.