Той отново насочи вниманието си към разказите на домакините, опита се да види Хана и Зенко в най-добрата им светлина и мислено се закле, че каквито и проблеми да възникнат, ще ги разреши без кръвопролитие.
Шеста глава
Болката се завърна в ранните часове на утрото и бе тъй силна, че го събуди. Той извика прислужницата, нареди й да му донесе чай и топлината на купичката незабавно успокои осакатената му ръка. Навън все още валеше, а въздухът в резиденцията бе задушен и влажен. Бе невъзможно да заспи отново. Изпрати прислужницата да събуди писаря и архиваря и да донесе лампи. Когато двамата мъже пристигнаха, Такео седна с тях на верандата и се зае да изучава архивите на Ширакава и Фудживара. Тримата обсъждаха подробностите и несъответствията в данните, докато небето съвсем изсветля и откъм градината прозвуча първата колеблива птича песен. Винаги се бе радвал на добра памет, образна и трайна, която с тренировки през годините бе станала изумителна. След битката с Котаро, в която бе загубил два пръста на дясната ръка, предпочиташе да диктува на писари и това също бе засилило паметта му. Също както своят осиновител Шигеру бе започнал да се отнася с любов и уважение към архивите заради възможността, която предоставяха, случилото се да се отрази и да се съхрани, заради начина, по който укрепваха и коригираха паметта.
Напоследък този писар го придружаваше през повечето време. Беше един от многото младежи, които, осиротели след земетресението, бяха намерили убежище в Тераяма, където се бяха образовали. Неговата интелигентност и бърз ум, както и умението му да си служи с четката бяха забелязани и оценени. Накрая Макото го бе избрал да отиде в Хаги и да заживее със семейството на владетеля Отори.
По природа бе мълчалив и не тачеше алкохола, на пръв поглед изглеждаше безинтересен, но всъщност, когато оставаше насаме с Такео, проявяваше тънко чувство за хумор и фин сарказъм, не се впечатляваше от никого и от нищо и се отнасяше към всички с еднаква грижа и уважение и с известно хладно състрадание. Освен другите му таланти писането му бе бързо и красиво. Казваше се Минору, което се стори забавно на Такео, тъй като самият той за кратко бе носил това име във време, което сега му изглеждаше като част от друг живот.
И двете имения бяха жестоко опустошени от земетресението, а големите къщи бяха унищожени от пожара. Къщата в Ширакава бе построена отново. Другата му балдъза — Аи, често идваше при тях и им гостуваше дълго с дъщерите си. Съпругът й — Сонода Мицуру, понякога я придружаваше, но през повечето време задълженията му го задържаха в Инуяма. Аи бе делова и практична, работеше усилено и се бе поучила от примера на сестра си. Занемарено и западнало заради лошото управление на баща им, имението Ширакава бе възстановено и сега процъфтяваше, осигурявайки високи добиви от ориз, черници, сливи, коприна и хартия. Имението на Фудживара се управляваше от Ширакава и също носеше сериозни постъпления. Такео изпитваше известна неохота да го върне на сина на Фудживара, въпреки че той бе законният му собственик. Приходите от имението се вливаха обратно в икономиката на Трите провинции. Той подозираше, че Коно щеше да поиска да вземе каквото може, да използва земята и да харчи придобитото в столицата.
Когато се съмна, се изкъпа, хапна малко ориз и супа, а после се облече официално за срещата със сина на Фудживара, без да изпита обичайната наслада от мекия допир на коприната и от строгата елегантност на десена — бледолилави цветове на глициния на тъмноморав фон.
Слугата сложи малка черна шапчица на главата му, след което Такео взе меча Джато от богато инкрустираната стойка. Години наред Джато не бе вкусвал кръв и той се запита дали някога отново щеше да размаха голото острие в битка и как би се справил с осакатената си десница. Прекоси градината откъм източното крило и пое към главната част на имението. Дъждът бе спрял, но градината бе подгизнала. Влагата във въздуха се смесваше с уханието на мокра трева и с дъха на сол откъм пристанището, а също и с разнообразните миризми на града. Отвъд стените се долавяха тракането на капаците на прозорците в пробуждащите се домове и далечните викове на ранобудните улични продавачи.
Слуги с безшумна походка плъзгаха встрани вратите и пристъпваха тихо по блестящите подове. Минору, който също бе отишъл да закуси и да се облече, се присъедини към Такео безмълвно, поклони му се дълбоко и го последва на няколко крачки след него. Един прислужник носеше отстрани лакирано черно писалище, хартия, четчици, мастилница и вода.