— Поласкан съм от техния интерес…
— Жалко, че всичките ви големи постижения така и не получиха одобрението на императора — Коно се усмихна с привидна любезност и разбиране. — И че произтичат от незаконната смърт — няма да стигна толкова далеч, че да я нарека убийство — на официалния представител на императора в Трите провинции Араи Дайичи.
— Владетелят Араи намери смъртта си също както баща ви в голямото земетресение.
— Както разбрах, владетелят Араи е бил застрелян от един от поддръжниците ви — от пирата Терада Фумио, известен престъпник. Земетресението е било причинено от ужаса на Небесата, породен от един такъв предателски акт срещу върховен господар — ето какво смятат в столицата. Има и други неизяснени смъртни случаи от онова време, които живо интересуват императора — например за владетеля Ширакава се говори, че е загинал от ръката на някой си Кондо Киичи, който е бил на служба при вас и който е замесен и в смъртта на баща ми.
Такео отвърна:
— Кондо умря преди години. Всичко това е минало. В Трите провинции се смята, че Небесата са се намесили в наказанието на Араи и на владетеля Ширакава заради техните злодеяния и предателства. Араи току-що бе нападнал моите невъоръжени люде. Ако е имало някакво предателство, то е било от негова страна. Земята поднесе онова, което Небето пожела.
— Араи Зенко е бил очевидец на събитията, а човек с неговата честност няма да тръгне да изопачава истината — заяви иронично Коно. — Моето неприятно задължение е да уведомя владетеля Отори, че тъй като вие никога не сте искали позволението на императора или неговото одобрение, не сте изпращали налог, нито сте му изказвали почитанията си, управлението ви е незаконно и от вас се очаква да се откажете от властта си. Животът ви ще бъде пощаден, ако се оттеглите в изгнаничество на някой самотен остров за остатъка от дните си. Потомственият меч на клана Отори трябва да бъде върнат на императора.
— Недоумявам как смеете да носите подобно съобщение — отвърна Такео, прикривайки своя потрес и гняв. — Благодарение на моето управление в Трите провинции днес царят мир и благоденствие. Нямам намерение да отстъпвам управлението, докато дъщеря ми не порасне достатъчно, за да ме наследи. Имам добрата воля да вляза в съглашение с императора и с всеки друг, който се обърне към мен с мир; баща съм на три дъщери и съм готов да уредя техните бракове, ръководен от политически съображения. Няма обаче да отстъпя пред заплахи.
— Никой не е смятал, че ще го сторите — изрече глухо Коно с непроницаемо изражение.
Такео попита:
— Защо се появявате тъй внезапно точно сега? Къде беше интересът на императора преди години, когато Ийда Садаму грабеше Трите провинции и изтребваше народа си? Нима Ийда е действал с Божественото одобрение? — с крайчеца на окото си видя, че Минору направи леко движение с глава, и се опита да обуздае гнева си. Естествено, Коно се надяваше да го вбеси, да го предизвика да направи изявление на открито неподчинение, което да бъде изтълкувано като по-нататъшен бунт. „Зад всичко това стоят Зенко и Хана, помисли си. Но трябва да има и друга причина, поради която те… и императорът… дръзват да предприемат действия срещу мен. Каква слабост им дава сили и увереност? Какви предимства смятат, че притежават?“ — Не възнамерявам да проявявам неуважение към императора — поде по-предпазливо. — Божественият е тачен навсякъде на Осемте острова заради усилията му да постигне мир. Без съмнение целта му не е да започне война срещу собствения си народ, нали?
— Едва ли владетелят Отори е научил последните новини — рече Коно с нотка на печал. — Императорът е назначил нов генерал — потомък на една от най-старите фамилии на Изтока, владетел на много провинции и предводител на десетки хиляди воини. Мирът за императора е по-важен от всичко, но той не може да опрости престъпни деяния, а сега вече разполага и със силна десница, с която да налага възмездие и справедливост.
Думите, изречени тъй благо, притежаваха жилото на оскърбление и Такео почувства, че го залива гореща вълна. Струваше му се почти непоносимо да бъде обявен за престъпник — кръвта му на Отори се разбунтува срещу подобно твърдение. При все това години наред бе посрещал предизвикателства и уреждал спорове с мъдри преговори и умела дипломация. Вярваше, че тези методи нямаше да го подведат и сега. Остави думите и оскърблението да минат покрай него, възвърна самообладанието си и взе да обмисля какъв да бъде отговорът му.
Значи имат нов военачалник. Как така не съм разбрал за него? Къде е Таку, когато се нуждая от него? Къде е Кенджи?