Допълнителното въоръжение и хора, които Араи подготвяше — възможно ли бе да са в подкрепа на тази нова заплаха? Оръжията… ами ако са пушки? Какво би станало, ако вече пътуват към Източната провинция?
— Вие сте тук като гост на моя васал Араи Зенко — рече той накрая. — По тази причина сте и мой гост. Смятам, че трябва да удължите престоя си на Запад, да посетите имението на своя покоен баща и да се върнете с владетеля Араи в Кумамото. Ще пратя да ви повикат, когато съм готов с отговора за императора за това, къде ще отида, ако трябва да се откажа от управлението, и как най-добре бих могъл да запазя мира.
— Повтарям, аз съм само пратеник — каза Коно и се поклони с привидна искреност.
Зенко се върна, след което бе поднесен обяд. Макар че блюдата бяха изобилни и вкусни, Такео почти не се докосна до тях. Разговорът течеше с мнима лекота и вежливост. Когато приключиха, Зенко отведе Коно в стаите за гости. Джун и Шин, които чакаха на верандата, станаха и безмълвно последваха Такео в личните му помещения.
— Владетелят Коно да не напуска тази къща — рече той. — Джун, сложи стражи на портите. Шин, незабавно отнеси инструкции на пристанището. Владетелят Коно трябва да остане на Запад, докато не му дам писмено разрешение да се върне в Мияко. Същото се отнася за владетелката Араи и за синовете й.
Братовчедите си размениха погледи, но единствените им думи бяха:
— Да, владетелю Отори.
— Минору — обърна се Такео към своя хронист. — Иди с Шин на пристанището и събери подробности за всички отплаващи кораби, особено за онези, чийто курс е към Акаши.
— Разбрах — отвърна Минору. — Ще се върна възможно най-бързо.
Такео се настани на верандата и се вслуша в промяната, която настъпи в атмосферата на къщата, след като нарежданията му бяха изпълнени — в тропота от стъпките на стражите, настоятелните и резки заповеди на Джун, напрегнатото суетене на прислужниците и приглушените им коментари, възклицанието на Зенко, съветите на Хана, поднесени с тих глас. Когато Джун се върна, Такео му нареди да застане пред личните му помещения и да не позволява никой да го безпокои. После се прибра вътре и прегледа описанието на срещата, което бе направил Минору, докато чакаше завръщането на хрониста си.
Буквите върху листа пред него го връхлетяха строги и безмилостни, изписани с почти безупречния почерк на Минору: изгнание, престъпник, незаконен, предателство.
Той положи усилие да овладее гнева, провокиран от тези обиди, давайки си сметка, че Джун се намира на по-малко от три крачки от него. Достатъчно бе да изрече една-единствена заповед — и те всички щяха да са мъртви: Коно, Зенко, Хана, децата… тяхната кръв щеше да отмие унижението, което чувстваше, че прониква в костите му и разяжда жизнените му органи. После щеше да атакува императора и неговия генерал още преди края на лятото, да ги изтласка обратно в Мияко и да опустоши столицата. Едва тогава гневът му щеше да се уталожи.
Затвори очи и пое дълбоко дъх, спомняйки си един друг военачалник, който бе убивал, за да изличи оскърбленията, и който бе започнал да обича самия акт на убиването, видя колко лесно можеше да поеме по същия път и да стане като Ийда Садаму.
Съзнателно се отърси от обидите и унижението, като си каза, че неговото управление е ръкоположено и благословено от Небето — видя го в присъствието на хоо, в доволството на народа си. Отново стигна до решението, че ще избягва кръвопролитие и война, докато е възможно, и че няма да предприема никакви действия, преди да чуе мнението на Каеде и останалите си съветници.
Взетото решение бе подложено на проверка незабавно, когато Минору се върна от регистратурата на пристанището.
— Подозренията на владетеля Отори се оказаха основателни — рече той. — Изглежда, един кораб е заминал за Акаши, използвайки прилива от предишната нощ, но удостоверението за огледа на товара му не е попълнено. Шин убеди началника на пристанището да разследва случая — Такео присви очи, но остана безмълвен. — Владетелят Отори не бива да се тревожи — продължи Минору, опитвайки се да го успокои. — На Шин почти не му се наложи да употребява сила. Разбра се кои са отговорни за случилото се: митническият служител, позволил на кораба да отплава, и търговецът, уредил товара. И двамата са задържани и очакват да решите съдбата им — той сниши глас: — Никой от тях не призна какъв е товарът.
— Трябва да подозираме най-лошото — отвърна Такео. — Защо иначе ще се избягват процедурите на оглед? Но не говори за това открито. Трябва да се опитаме да ги върнем, преди да са стигнали Акаши.