Минору се усмихна.
— Имам за вас и добри новини. Корабът на Терада Фумио стои на рейд. Докато настъпи приливът довечера, ще бъдат в Хофу.
— Дошъл е точно навреме — възкликна Такео и тутакси духът му се ободри.
Фумио бе един от най-старите му приятели, който заедно с баща си надзираваше флота от корабите, с които Отори извършваха търговия и охраняваха бреговата ивица. Беше заминал преди месеци заедно с доктор Ишида на едно от техните чести пътешествия с търговска и изследователска цел.
— Кажи на Шин да отнесе съобщение на Фумио, че тази вечер може да има посещение. Няма защо да поясняваш повече, той ще разбере.
Изпита искрено облекчение по няколко причини. Фумио щеше да разполага с последни сведения за императора. Ако можеше да тръгне незабавно, имаше реални шансове да настигне незаконния товар, а Ишида щеше да му предложи някакво лекарство, което да успокои засилващата се болка.
— А сега трябва да говоря с баджанака си. Ако обичаш, помоли владетеля Зенко да дойде тук незабавно.
Беше доволен, че нарушението на митничарите му предоставяше повод да порицае васала си. Зенко изрази дълбокото си съжаление за станалото и обеща лично да се погрижи за екзекуцията на виновниците, уверявайки го, че това е единичен случай, нищо обезпокоително, а просто проява на алчност и небрежност.
— Надявам се да си прав — отвърна Такео — Искам да ми дадеш уверения за безспорната си вярност към мен — ти ми дължиш живота си, женен си за сестрата на съпругата ми; майка ти е моя братовчедка и отколешна приятелка. Държиш Кумамото и всичките си земи по моя воля и с мое разрешение. Вчера ми предложи един от синовете си. Приемам предложението ти. Всъщност ще взема и двамата; когато тръгна за Хаги, те ще ме придружават. Отсега нататък ще живеят със семейството ми и ще бъдат отглеждани като мои синове. Ще осиновя Сунаоми, ако ми останеш верен. Неговият живот и животът на брат му ще бъдат отнети при най-малък признак за нелоялност. Въпросът с брака ще бъде решен след време. Съпругата ти може да се присъедини към синовете си в Хаги, стига да желае, но съм сигурен, че ти ще искаш тя да остане с теб — докато говореше, Такео наблюдаваше внимателно изражението на Зенко, който бе свел очи и примигваше нервно.
— Владетелят Такео трябва да знае, че верността ми към него е безспорна. Какво ви каза Коно, че ви накара да се съмнявате в мен? Спомена ли за някакви действия на Изток?
„Не се прави, че не знаеш!“ Такео се изкушаваше да го предизвика направо, но реши, че времето за това още не е настъпило.
— Няма да обсъждаме думите му, те не са важни. А сега, ето тук има свидетели — закълни се пред тях във вярност към мен.
Зенко го стори, просвайки се в нозете му, но Такео си спомни как баща му Араи Дайичи бе дал дума да бъде в съюз с него само за да го предаде, и в решителния момент бе избрал властта пред живота на собствените си синове.
„Синът едва ли е по-различен, помисли си той. Трябва да му заповядам да си отнеме живота.“ Но само при мисълта за подобен акт, за мъката, която щеше да причини на собственото си семейство, потръпна. „По-добре да продължа с опитите да го обуздавам, отколкото да го убивам. Колко по-лесно щеше да е, ако беше мъртъв!“
Той пропъди тази мисъл и за пореден път се посвети на по-трудния и сложен път, далеч от измамната простота, предоставяна от отнемането на човешки живот. След като Зенко приключи със своите тържествени изявления, прилежно записани от Минору, Такео се оттегли в покоите си. Обяви, че се готви да вечеря сам и да си легне рано, а на сутринта да потегли за Хаги. Вече копнееше да се върне у дома, да лежи с жена си, да й открие сърцето си, да види дъщерите си.
През целия ден дъждът ту спираше, ту почваше отново, но сега небето се проясняваше, а лекият южен вятър разпръсваше тежките облаци. Слънцето залязваше сред розовозлатисто зарево, от което множеството зелени багри в градината заискриха. На сутринта времето щеше да е хубаво, добър ден за пътуване и подходящ за вечерните дейности, които беше замислил.
Той се изкъпа и се преоблече в лека памучна роба, все едно се готвеше да си ляга, хапна малко, но не пи вино, след което освободи всички слуги, като ги предупреди, че не желае да бъде безпокоен до сутринта. После успя да постигне състояние на покой седнал с кръстосани крака на постелката, затворил очи и отпуснал ръце със събран палец и показалец като в дълбока медитация. Настрои слуха си и се вслуша в звуците на къщата.