Мики бе с половин глава по-ниска от сестра си, но много силна и бърза; на пръв поглед в сравнение с нея Шигеко почти не се движеше, но въпреки това по-малкото момиче все не успяваше да пробие защитата й. След броени мигове Мики се оказа без тояга, която сякаш внезапно излетя от ръцете й, отхвръкна нагоре и Шигеко я улови без усилие.
— Този път ти излъга! — възкликна Мики задъхана.
— Този удар ми го показа владетелят Гемба — заяви гордо Шигеко.
Мая — другата близначка — се пробва със същия успех. С пламнали страни Шигеко се обърна към баща си:
— Татко, нека се бия с теб!
— Добре — съгласи се Такео, впечатлен от онова, което бе научила дъщеря му, и любопитен да провери приложението му срещу силата на опитен воин. Атакува я устремно и първата схватка я свари неподготвена. С тоягата си докосна гърдите й, но възпря удара си, за да не я нарани. — Ако беше меч, щеше да те убие — предупреди я той.
— Хайде пак — отвърна тя невъзмутимо.
Този път вече беше готова за нападението му. Движеше се бързо и без усилие, избегна два негови удара, мина от дясната му страна, където защитата му бе по-слаба, отстъпи леко, но достатъчно, за да наруши равновесието му, и после изви тяло. Тоягата му тупна на земята. Такео чу приглушените възклицания на близначките и на телохранителите и я похвали:
— Браво!
— Само че ти не се биеше истински — рече Шигеко разочарована.
— Напротив, бих се не по-зле от първия път. Разбира се, вече съм изтощен от майка ти, а и съм стар и болен!
— Ама изглежда като измама… — рече Мики сериозно.
Близначката й Мая додаде:
— Шигеко, как го правиш?
Каката се усмихна, поклащайки глава:
— Постига се едновременно с мисъл, дух и ръце. Нужни ми бяха месеци, за да го усвоя. Не мога да ви го покажа просто ей така.
— Справи се отлично — потупа я Каеде. — Гордея се с теб — гласът й бе изпълнен с любов и възхита както обикновено, когато говореше с голямата си дъщеря.
Близначките се спогледаха. „Ревнуват, помисли си Такео. Знаят, че не изпитва същото към тях.“ И усети познатия прилив на желание да закриля по-малките си дъщери. Сякаш винаги се опитваше да ги предпази от зло — още от мига на раждането им, когато Чийо бе пожелала да отнесе втората — Мики — и да я остави да умре. В онези времена с близнаците обикновено се постъпваше по този начин, тъй като раждането на такива деца се смяташе за неестествено при човешките същества и те се възприемаха по-скоро като потомство на животно, на котка или на куче.
— Струва ви се жестоко, владетелю Такео — бе го предупредила Чийо. — Но по-добре е да постъпите така сега, отколкото след време да понесете позора и злощастието, които според другите ви очакват като баща на близнаци.
— Хората никога няма да се откажат от своите суеверия и жестокост, ако не им ги покажем! — бе отвърнал той гневно, тъй като в духа на родените сред Скритите за него животът на едно дете бе по-ценен от всичко, и не можеше да повярва, че ако спаси едно новородено, постъпката му ще предизвика неодобрение или нещастие.
Впоследствие се бе изненадал от силата на това суеверие. То не бе чуждо дори на самата Каеде и отношението й към по-малките й дъщери отразяваше неловката й противоречивост. Жена му предпочиташе те да живеят отделно и през по-голямата част от годината ставаше точно така, тъй като едната или другата обикновено пребиваваха сред Племето. Каеде не желаеше и двете да присъстват на празненството по случай пълнолетието на по-голямата им сестра, опасявайки се, че появата им ще донесе лош късмет на Шигеко. Но за радост на Такео самата Шигеко, която закриляше близначките също както баща си, бе настояла те да бъдат там. Той бе най-щастлив, когато цялото семейство се събираше заедно и бе край него. Сега впери поглед в тях с обич и внезапно си даде сметка, че го завладява едно по-страстно желание — да лежи до съпругата си и да усеща допира на кожата й до своята. Боят с тояги бе събудил спомени за мига, в който се бе влюбил в нея, когато двамата за пръв път се бяха сражавали един срещу друг в Цувано. По онова време той бе седемнайсетгодишен, а тя на петнайсет. Тук, в Инуяма, почти на същото това място двамата за първи път се любиха — страстни, отчаяни, скръбни. Крепостта на Ийда Садаму бе изгоряла до основи при падането на Инуяма, но Араи Дайичи я бе построил отново по подобие на старата и сега Инуяма бе един от прочутите четири града на Трите провинции.