— Добре дошли! Добре дошли! — викнаха слугите, щом Такео отгърна завесите на гостилницата.
Той назова името на Терада и го отведоха в един ъгъл на вътрешната веранда, където Фумио енергично поглъщаше порция задушена риба, говорейки между хапките. Беше в компанията на доктор Ишида, който се хранеше със същата охота и го слушаше, леко усмихвайки се. Редом с него седяха и неколцина от хората на Фумио, някои от които Такео познаваше.
В прикритието на сенките няколко мига Такео се взираше внимателно в старите си приятели, докато прислужничките се суетяха наоколо с подноси храна и стъкленици с вино. Със закръглените си бузи Фумио изглеждаше по-здрав от всякога, макар че на слепоочието му се открояваше нов белег. За разлика от него Ишида бе някак остарял и измършавял и имаше жълтеникава кожа и болезнен вид.
Такео пристъпи към местата за сядане, но един от бившите пирати тутакси скочи и му препречи пътя, вземайки го за дребен търговец. След миг на объркване и изненада Фумио се изправи, бутна своя човек настрани, прошепвайки: „Това е владетелят Отори“, и прегърна Такео.
— Хем те очаквах, а пак не те познах! — възкликна. — Винаги се сепвам, не мога да ти свикна.
Доктор Ишида се усмихна широко:
— Владетелю Отори!
Той викна към една от прислужничките да донесе още вино и Такео се настани до Фумио и срещу лекаря, който се взираше в него на приглушената светлина.
— Някакви неприятности? — попита Ишида, след като тримата вдигнаха наздравица и отпиха.
— Трябва да обсъдим няколко неща — отвърна Такео.
Фумио даде знак с глава и хората му се преместиха на друга маса.
— Имам подарък за теб — рече на Такео. — Ще те разсее и ще забравиш неприятностите. Опитай се да познаеш какъв е! Надхвърля и най-съкровеното ти желание!
— Има едно нещо, което искам повече от всичко — отвърна Такео сериозно. — Ще ми се, преди да склопя очи, да видя кирин.
— Аа, значи са ти казали. Негодници. Ще им изтръгна езиците!
— Казаха го на някакъв дребен търговец — рече Такео през смях. — Не ги наказвай. Истина ли е?
— И да, и не — отвърна Ишида. — Разбира се, не е истински кирин, кирина го има само в приказките, а това е истинско животно. Но е най-необикновеният звяр и прилича на кирин повече от всичко, което съм виждал на този свят.
— Ишида е влюбен в него — каза Фумио. — Прекарва часове наред в компанията му. По-зле е от теб и онзи твой стар кон… как му беше там името?
— Шън — отвърна Такео. Шън бе умрял от старост предишната година; никога нямаше да има друг като него.
— Не можеш да яздиш това същество, но може би ще измести Шън в чувствата ти — рече Фумио.
— Нямам търпение да го видя. Къде е?
— В храма Дайфукуджи; намериха му там една тиха градина с висок зид. Ще те заведем утре. А сега, след като ни развали изненадата, можеш да ни разкажеш и за неприятностите си — Фумио наля още вино.
— Какво знаеш за новия генерал на императора? — попита Такео.
— Ако ме беше попитал преди седмица, щях да ти отговоря: „Нищо“, тъй като отсъствахме половин година, но се върнахме през Акаши, а всички в свободния град не спират да говорят за него. Казва се Сага Хидеки, по прякор Ловеца на кучета.
— Ловеца на кучета?
— Обичал да ги отстрелва и разправят, че бил ненадминат. Изкусен с коня и лъка, блестящ стратег. Господства на Източните острови, а се говори, че имал амбицията да завладее всичките Осем острова. Наскоро получил назначение от императора да предвожда битките на негово божествено величество и да громи враговете му, за да постигне тази цел.
— Изглежда, аз съм сред враговете му — рече Такео. — Днес ме посети Коно, синът на владетеля Фудживара, за да ме уведоми. Очевидно императорът ще предяви към мен искане да се откажа от властта, ако не — ще прати срещу мен своя Ловец на кучета.
При споменаването на Фудживара Ишида пребледня.
— Сериозни неприятности — рече той глухо.
— В Акаши не се говореше за това — отбеляза Фумио. — Явно още не се е разчуло.
— Имаше ли някакви признаци, че в града се продават пушки?
— Не, точно обратното. Неколцина търговци се обърнаха към мен и ме попитаха за оръжия и селитра с надеждата да заобиколят забраната на Отори. Трябва да те предупредя, че предлагаха огромни суми. Ако генералът на императора се готви за война с теб, най-вероятно се опитва да се снабди с оръжие, а за тези пари рано или късно някой ще им го осигури.