Светът на Отори предлагаше редица обезщетения — Шигеко, конете, красотата, която майка им създаваше навсякъде около себе си, — но и двете предпочитаха загадъчния живот на Племето.
Най-хубавите времена бяха, когато баща им пристигаше тайно в селото на Племето, понякога водейки едната и прибирайки другата. В продължение на няколко дни те оставаха заедно — можеха да му покажат какво са научили, както и новите способности, които бяха започнали да се проявяват. И баща им, който в света на Отори обикновено се проявяваше като затворен и сдържан човек, в света на Муто ставаше съвсем различен — учител като Кенджи или Таку, отношението му към тях представляваше същата неустоима смесица от строги изисквания, невъзможно високи очаквания и неизменна обич. Къпеха се заедно в горещите извори и се плискаха около него, влажни и лъщящи като малки видри, проследяваха белезите по кожата му, които представляваха карта на живота му, никога не се отегчаваха да слушат историите за всяка рана, като се почнеше с ужасната битка с Котаро — господаря на клана Кикута, в която бе загубил двата пръста на дясната си ръка.
При споменаването на това име близначките несъзнателно докосваха с връхчетата на пръстите си пресичащата дланта им дълбока линия, с която бяха белязани като Кикута също както баща им и Таку. Тя бе символ на тясната черта, по която се движеха между двата свята. Потайни по природа, те с жар се бяха впуснали да овладяват изкуството на измамата. Знаеха, че майка им не одобрява способностите им, които ги причисляваха към Племето, и че класата на воините като цяло ги смята за магьосничество. От рано бяха осъзнали, че онова, което можеше с гордост да се показва в селцето на Муто, трябваше да се пази в тайна в дворците на Хаги или Ямагата, но понякога изкушението да надхитрят своите учители, да подразнят сестра си или да си върнат на някого, който ги бе ядосал, бе твърде голямо.
— Вие сте също като мен, когато бях дете — бе казала Шизука, когато Мая се бе крила половин ден, без да помръдне в една бамбукова кошница, или когато Мики се бе покатерила върху гредите на тавана, гъвкава и бърза като дива котка, невидима на фона на сламения покрив. Шизука рядко се ядосваше. — Наслаждавайте се на тези игри — бе казала. — Нищо в живота ви няма да е толкова вълнуващо.
— Такава си щастливка, Шизука! Била си там при падането на Инуяма. Сражавала си се редом с татко във войната!
— Сега той казва, че в Трите провинции вече няма да има войни, значи ние никога няма да участваме в истински бой.
— Молим се да е така — бе казала Шизука.
Близначките бяха изпъшкали в един глас.
— Молете се като сестра си никога да не разберете какво е истинска война — ги бе предупредила Шизука.
Мая се върна към тази тема сега, тъй като войната я интересуваше дори повече от тигрите.
— Ако няма да има повече войни, защо татко и мама настояват да овладяваме бойните умения? — попита тя, тъй като и трите момичета, също като децата на воините, изучаваха изкуството на боравене с лък и меч, както и езда, обучавани от Шизука, Сугита Хироши или някой от другите велики воини на Трите провинции.
— Владетелят Хироши казва, че подготовката за война е най-добрата защита срещу нея — отвърна Шигеко.
— Владетелят Хироши — прошепна Мики, побутна с лакът Мая и двете близначки се изкискаха.
Шигеко се изчерви.
— Какво? — попита тя.
— Вечно ни разправяш какво бил казал владетелят Хироши, и после цялата пламваш!
— Не съм усетила — отвърна Шигеко и се опита да прикрие смущението си с официален тон: — Както и да е, това е без значение. Хироши е един от моите преподаватели… при това много мъдър. Естествено е да усвоявам неговите максими.
— Владетелят Мийоши Гемба също е един от преподавателите ти — обади се Мики, — но ти рядко повтаряш думите му.
— Пък и той не те кара да се изчервяваш! — добави Мая.
— Смятам, че можете значително да подобрите писането си, сестрички. Очевидно се нуждаете от много повече упражнения. Хващайте четките!
Шигеко отгърна нов свитък и започна да им диктува от него. Беше една от древните хроники за Трите провинции, пълна с трудни имена и неясни събития. Шигеко бе задължена да учи всичко това по история, същото предстоеше и на близначките. Можеха да започнат още сега. Щеше да им е за наказание, задето си позволяваха да я дразнят с Хироши, и освен това, надяваше се тя, щеше да ги разубеди да засягат темата отново. Реши да е по-внимателна, да не си позволява глупавото удоволствие да произнася името му, да не го гледа втренчено през цялото време и най-вече да не се изчервява. За щастие той не беше в Хаги, беше се върнал в Маруяма да надзирава прибирането на реколтата и подготовката на предстоящата церемония по официалното й обявяване за законна собственица на владението.