Такео коленичи и му се поклони доземи. Мацуда бе единственият човек в Трите провинции, комуто оказваше подобна чест.
— Приближи се — подкани го Мацуда. — Чакай да те огледам, да те пипна.
Обичта в гласа му дълбоко затрогна Такео. Той усети как очите му запариха, когато старецът се приведе напред, събрал молитвено ръце. Мацуда се втренчи в лицето му. Смутен от напиращите сълзи, Такео не откликна, а плъзна поглед отвъд него, към мястото, където се намираха несравнимите картини.
„За тях времето сякаш е спряло, помисли си. Конят, жеравите… все още са такива, каквито си бяха, а мнозина, които са ги съзерцавали заедно с мен, вече са покойници, отлетели като врабците.“ Една от преградите бе празна — според легендата нарисуваните птици били съвсем като живи и отлетели.
— Значи императорът се интересува от теб — рече Мацуда.
— Коно, синът на Фудживара, дойде уж да посети имението на баща си, но всъщност за да ме уведоми, че съм си навлякъл недоволството на императора… тъй като на практика съм престъпник. Сега от мен се очаква да се откажа от властта и да замина на заточение.
— Не се учудвам, че си причинил тревога в столицата — изкиска се Мацуда. — Само ми е чудно, че им трябваше толкова време да почнат да те заплашват.
— По мое мнение причините за това са две. Първата е, че императорът има нов генерал, който вече държи под контрол по-голямата част от Източната провинция и вероятно понастоящем се смята за достатъчно силен, за да ни предизвика. Втората е, че Араи Зенко се е свързал с Коно — привидно заради имението. Подозирам, че Зенко се вижда като мой наследник.
Такео усети, че гневът отново се надига в гърдите му, и осъзна, че Мацуда и Макото го знаят. В същото време си даде сметка, че в помещението има още един човек, седнал в сумрака зад Мацуда. Сега той се приведе напред и Такео разпозна Мийоши Гемба. Двамата бяха почти връстници, но също както Макото, Гемба сякаш бе неподвластен на времето. Лицето му бе обло и гладко, бе отпуснат и в същото време излъчваше мощ… всъщност наподобяваше мечка.
Нещо се случи със светлината. Лампите примигнаха и пред очите на Такео се извиси ярък пламък. Задържа се за миг във въздуха и после се устреми като падаща звезда навън в тъмната градина. Такео долови краткия съсък, с който дъждът го угаси.
Гневът му мигом изчезна.
— Гемба — възкликна той, — радвам се да те видя! Да не би да си прекарваш времето тук, учейки се да правиш магии?
— Императорът и придворните му са много суеверни — отвърна Гемба. — Разполагат с куп пророци, астролози и магьосници. Ако дойда с теб, бъди сигурен, че ще съперничим достойно на номерата им.
— Значи смятате, че трябва да замина за Мияко?
— Да — отвърна Мацуда. — Трябва да се явиш пред тях лично. Ще спечелиш императора на своя страна.
— Фокусите на Гемба няма да са ми достатъчни, за да го убедя. Императорът събира армия срещу мен. Опасявам се, че единственият разумен отговор е чрез сила.
— В Мияко ще се проведе малко състезание — каза Гемба. — Ето защо трябва да дойда с теб. Дъщеря ти също.
— Шигеко? Не, опасността е твърде голяма.
— Императорът трябва да я види и да й даде своята благословия и одобрение, ако ще става твоя наследница… което е задължително — също както Гемба, Мацуда изрече тези думи с озадачаваща категоричност.
— И дори няма да го обсъждаме? — попита Такео. — Няма ли първо да разгледаме всички възможности и да потърсим разумно решение?
— Ако държиш, нищо не ни пречи — рече Мацуда, — но вече съм на възраст, в която дългите дискусии ме изтощават. Виждам крайното решение, до което ще стигнем. Хайде да минем направо към него.
— Освен това бих искал да чуя мнението и съвета на съпругата си. Както и да изслушам висшите си васали и личния си генерал Кахей…
— Кахей винаги ще се обяви за война — рече Гемба. — Такъв си е по природа. Но ти трябва да избягваш открити стълкновения, особено ако силите от Изтока разполагат с огнестрелни оръжия.
Такео усети как от безпокойство тилът му настръхва, а по скалпа му плъзват тръпки.
— Сигурен ли си в това?
— Не, просто допускам, че скоро ще се случи.
— И пак Зенко ме е предал.
— Такео, стари приятелю, ако внедриш някакво ново изобретение, било то оръжие, или нещо друго, щом е резултатно, скоро тайната му ще бъде открадната. Това си е в човешката природа.