Такео се приближи до него и взе перото. Някога Мацуда му бе показал перо от хоо — бяло, с червени връхчета. Бе паднало от птица, която Шигеру бе видял като момче, и оттогава пазеше в храма. Това перо бе тъмнозлатисто и чисто бяло в средата.
— Запази го — рече на Сунаоми. — Ще ти напомня за този ден и за благословията, която си получил. Затова се стремим да установим траен мир, за да могат хоо никога да не напускат Трите провинции.
— Ще оставя перото в храма — каза Сунаоми — като обет, че един ден ще се върна и ще се обучавам при владетеля Гемба.
„Това момче има толкова фина чувствителност, помисли си Такео. Ще го възпитам като мой син.“
Тринайсета глава
След като Такео замина със Сунаоми, Таку поседя известно време на верандата, вперил поглед в окъпаната от дъжда градина, размишлявайки върху онова, което му бе казал братовчедът на майка му. Думите му го бяха обезпокоили сериозно, макар че не му пролича, тъй като вещаеха назряваща опасност за открит конфликт с по-големия му брат — нещо, което той се бе надявал да избегне. „Какъв глупак е Зенко, каза си Таку, и всъщност винаги е бил такъв. Също като баща ни!“
На десетгодишна възраст, миг преди земетресението да разтърси града, той бе видял как баща му извършва предателство спрямо Такео. Зенко бе обвинил Такео за смъртта на Араи, но Таку бе възприел цялата сцена по различен начин. Вече знаеше, че в пристъп на ярост баща им бе дал заповед за убийството на майка им; никога нямаше да забрави, нито да прости готовността му да съсипе живота на собствените си синове. В онзи миг бе решил, че Такео ще убие Зенко… впоследствие често бе сънувал, че го е сторил… и така и не разбра негодуванието на Зенко, задето Такео бе пощадил живота му.
Като момче се бе прекланял пред Такео, смятайки го за легендарен герой; сега, вече мъж, го почиташе и му се възхищаваше. Освен това фамилията Муто се бяха заклели във вярност към Отори и той никога нямаше да наруши тази клетва. А и без да се смятаха задълженията му — въпрос на чест и вярност, — трябваше да е глупак като Зенко, за да се лиши от постигнатото — рангът му в Трите провинции бе всичко, което можеше да желае, тъй като му предоставяше власт и положение, а и му осигуряваше възможност да се възползва пълноценно от всичките си таланти.
Такео го бе обучил на много неща, които той самият на свой ред бе усвоил от Кикута. Таку се усмихна на себе си, спомняйки си колко пъти бе ставал жертва на съня на Кикута, преди да се научи да го избягва, че и да го прилага върху други. Помежду им съществуваше силна връзка; двамата си приличаха в много отношения, а и познаваха от личен опит противоречията, които пораждаше смесената кръв.
При все това по-големият брат си беше ценност по традиция и Таку бе възпитан да уважава йерархията на Племето. Можеше да е готов да убие Зенко, както бе казал на Такео, но нямаше да го оскърби, пренебрегвайки правото му на глас, когато трябваше да се реши кой да оглави фамилията Муто. Реши да предложи поста на майка си Шизука, племенницата на Кенджи. Тя можеше да се окаже приемлив компромис.
Съпругът на майка му — доктор Ишида, щеше да отведе по-малкия син на Зенко в Хаги. Той можеше да отнесе писмо или устно съобщение на Шизука. Според Таку Ишида бе достатъчно надежден и заслужаваше доверие. Основната му слабост се изразяваше в известна наивност, сякаш му бе невъзможно да проумее докрай бездната на злото в човешката природа. Може би се бе научил да я пренебрегва у владетеля Фудживара, комуто бе служил дълги години, и по тази причина бе в потрес, когато я бе видял зейнала. Освен смелостта, която му бе необходима, за да извършва научните си експедиции, физически той не се отличаваше с особен кураж и не обичаше да се бие.
Лично Таку би предпочел да остане близо до Зенко и Коно, вероятно дори би пътувал с Коно до Западната провинция, където би му уредил среща със Сугита Хироши, своя най-стар приятел. Беше важно, като се върнеше се в столицата, Коно да опише реалното положение в Трите провинции и да разясни на императора и неговия генерал, че владетелят Отори разполага с безусловна подкрепа в Маруяма и Инуяма, докато Зенко е сам.
Удовлетворен от взетите решения, се отправи към конюшните, за да види как възрастният кон Рюме се възстановява след пътуването. Остана доволен от онова, което завари — каквито и да бяха недостатъците на брат му, едно бе безспорно: Зенко нямаше равен по познания и грижи за конете. Рюме бе изрядно почистен — гривата и опашката му бяха измити и сресани, конят изглеждаше сух, добре нахранен и спокоен. Въпреки възрастта му все още го биваше и конярите му се възхищаваха открито, даже заради него проявяваха по-голямо уважение и към Таку.