Тъкмо потупваше коня и го хранеше с моркови, когато в конюшнята влезе Зенко. Двамата се поздравиха, проявявайки един към друг обичайната сърдечност.
— Значи още притежаваш сина на Раку — Зенко протегна ръка и погали коня по челото. Таку си спомни завистта на Зенко, когато се бяха върнали в Хаги през онази пролет с двата красиви жребеца — единият на Хироши, а другият негов — явен признак за привързаността на Такео към тях двамата, който подчертаваше студенината му към по-големия син на Араи.
— Ще ти го подаря — каза, обзет от внезапен порив. — Знам, че е на години, но все още може да има жребчета — Таку не притежаваше нищо по-ценно, което да предложи на брат си. Надяваше се щедростта на жеста му да смекчи чувствата на Зенко към него.
— Благодаря ти, но не мога да го приема — отвърна баткото. — Той е дар за теб от владетеля Отори, а и бездруго смятам, че вече е твърде стар за разплод. Също както владетелят Отори — добави след миг мълчание, — който е принуден да чака синове от по-млади мъже — думите бяха изречени уж като шега, но в тях прозвуча скрито ожесточение.
„Вярно, брат ми тълкува всичко като оскърбление“, помисли си Таку, а на глас рече:
— Оказал е голяма чест на теб и съпругата ти.
— Дали е чест, или двамата сега са заложници? — попита Зенко с мрачно изражение.
— Това със сигурност зависи от теб.
Домакинът отвърна нещо уклончиво и изостави темата. Двамата се отправиха към къщата и когато седнаха вътре, Таку рече:
— Владетелят Такео желае да проведе ритуала по погребението на Кенджи в Хаги. Майка ни е там и тъй като няма мъртво тяло за опелото…
— Няма тяло? Че къде е умрял Кенджи? И въобще откъде знаем, че е мъртъв? Не изчезва за пръв път, защо сме сигурни, че…
— Мъртъв е — Таку впери поглед в брат си и продължи: — Здравето му се беше влошило… може да е починал от болестта на белите си дробове, но мисията, която бе предприел, бе изключително опасна, а и в случай на успех бе уредил да пристигне незабавно в Инуяма. Казвам ти това строго поверително. Официалната версия ще бъде, че е починал от болестта си.
— Предполагам, че е попаднал в ръцете на Кикута? — рече Зенко след продължително мълчание.
— Какво те кара да смяташ така?
— Може да нося името на баща ни, братко, но това не променя факта, че съм един от Племето точно толкова, колкото и ти. Имам връзки сред Муто… както и сред Кикута. Всички знаят, че синът на Акио е внук на Кенджи. Предполагам, че Кенджи е копнеел да го види… беше стар, а и здравето му се беше влошило. Разправят, че Акио не е простил нито на него, нито на Такео за смъртта на Котаро. Просто си вадя заключения от фактите. Налага ми се, защото Такео не ми се доверява, както се доверява на теб.
Таку за пореден път отбеляза негодуванието, което прозвуча в гласа на брат му, но то не го притесни толкова, колкото репликата му, че има връзки с Кикута. Дали беше истина, или Зенко просто се хвалеше? Изчака, без да казва нищо, за да види какво още щеше да разкрие брат му.
— Разбира се, в селото на Муто е плъзнала мълва за онова момче… — продължи Зенко. — Разправят, че бащата е Такео, а не Акио — той говореше вяло, но Таку долови разпаления интерес зад думите му.
— Единствена Муто Юки е знаела истината — отвърна той. — А тя е починала скоро след раждането на момчето.
— Да, спомням си — каза Зенко. — Е, който и да е бащата, малкият е внук на Кенджи и представлява определен интерес за фамилията Муто. Ако аз стана господарят, ще потърся връзка с Кикута заради него.
— Мисля, че е по-добре да не засягаме въпроса с наследника на Кенджи, преди да го обсъдим с майка — отбеляза вежливо Таку. — Бих се изненадал, ако ми се наложи да ти напомня, че обикновено главата на фамилията притежава изключителни умения.
Зенко пламна от гняв, а очите му засвяткаха.
— Притежавам куп умения на Племето, братче. Може и да не са така впечатляващи, както твоите, но са много резултатни!
Таку направи леко и неискрено движение с глава в израз на покорство и двамата преминаха към по-безопасни теми. След известно време към тях се присъедини владетелят Коно; обядваха заедно и после отидоха с Хана и двете по-малки момчета да видят кирина. След това доктор Ишида бе поканен обратно в резиденцията, за да се запознае по-добре с Чикара, преди да го отведе в Хаги.