Ишида бе твърде нервен при запознанството с Коно и се бе напрегнал още повече, когато благородникът взе да го разпитва за времето, прекарано в имението на Фудживара. Прие поканата с неохота и пристигна със закъснение за вечерята, при това, както осъзна с безпокойство Таку, вече твърде пиян.
Самият Таку също бе напрегнат, обезпокоен от разговора си със Зенко и със съзнанието за всички подмолни игри по време на вечерята. По типичния си начин той с нищо не даде да се разбере какво изпитва, а поведе лек и вежлив разговор с Коно, направи комплимент на Хана за храната и за синовете й и се опита да насочи Ишида към по-безвредни теми, като например обичаите на номадите или жизнения цикъл на китовете. Когато общуваше със снаха си, Таку беше предпазлив и винаги нащрек, тъй като не я харесваше особено, нито й имаше доверие, но не можеше да отрече нейната интелигентност и дух, които предизвикваха искреното му възхищение, а и никой мъж не би могъл да остане безразличен към красотата й. Таку си спомни как те всички бяха омаяни от нея още като момчета — той, Зенко и Хироши. Следваха я навсякъде като кучета с изплезени езици и се надпреварваха за вниманието й.
Всички знаеха, че владетелят Фудживара бе предпочитал мъжете пред жените, но Таку не забеляза нищо, което да му подскажеше, че синът се е метнал на баща си. Всъщност стори му се, че зад вниманието на Коно към Хана съзира естествено привличане. „Невъзможно е да не я пожелаеш“, помисли си той и се запита за миг какво ли би било да се събуди в мрака и да я почувства до себе си. Почти завидя на Зенко.
— Доктор Ишида се е грижел за вашия баща — отбеляза Хана към Коно. — А сега отговаря за здравето на владетеля Отори.
Таку долови в гласа й двуличие и злоба, при което желанието му тутакси отстъпи място на неодобрение. Изпитваше признателност, че бе успял да се излекува от увлечението си и повече не бе станал жертва на друго. Помисли си с благодарност за своята честна съпруга, на която можеше да има пълно доверие и която вече му липсваше. Лятото се очертаваше дълго и отегчително.
— С голям успех — отбеляза Зенко. — Доктор Ишида неведнъж е спасявал от смърт владетеля Такео.
— Баща ми винаги е изпитвал към вас дълбоко уважение — каза Коно на Ишида.
— Ласкаете ме неоснователно. Уменията ми са незначителни.
Таку помисли, че Ишида няма да каже нищо повече по въпроса, но след поредна голяма глътка вино лекарят продължи:
— Разбира се, случаят на владетеля Отори е удивителен от позицията на човек като мен, който се интересува от функционирането на човешкото съзнание — той замълча, отпи жадно, след което се приведе напред и заяви поверително: — Владетелят Отори смята, че никой не може да го убие… и по този начин е постигнал безсмъртие.
— Сериозно ли? — попита Коно глухо. — Това звучи малко преувеличено. За някаква самоизмама ли става въпрос?
— В известен смисъл да. При това много полезна. Имало някакво пророчество… Таку, ти си бил там, когато…
— Не си спомням — побърза да отвърне Таку. — Чикара, как ти се струва да поемеш на морско пътешествие заедно с кирина?
Чикара преглътна от притеснение, че чичо му се обръща направо към него, и преди да успее да отговори, Зенко попита:
— Какво пророчество?
— Че владетелят Отори може да умре единствено от ръката на собствения си син — Ишида отпи отново. — Само че защо заговорих за това? Ааа, да, въздействието на силното убеждение върху тялото. Той вярва, че не може да бъде убит, и тялото му реагира, като се самолекува.
— Удивително! — възкликна лицемерно Коно. — Владетелят Отори наистина е оцелял въпреки многобройните опити за покушение срещу него. Знаете ли за други подобни случаи?
— Ами да — отвърна Ишида, — в пътуванията ми из Тенджику, където има свети люде, които могат да ходят по огън, без да се горят, и да лежат върху ложе от пирони, без да наранят кожата си…
— Ти знаеше ли за това, братко? — попита Зенко тихо, а в това време Коно караше Ишида да разкаже още истории от пътуванията си.
— Най-обикновено суеверие и нищо повече — отвърна Таку непринудено, като вътрешно желаеше всички мъчения на ада да се изсипят върху пияния доктор. — Фамилията Отори са обект на безкрайни клюки и измислици.
— И сестра ми бе одумвана по подобен начин — рече Хана. — Смяташе се, че носи смърт на всеки мъж, който я пожелае, но владетелят Такео преживя тази опасност. Благодаря на Небесата — добави тя, вперила поглед в Таку.