— Долавяш ли нечие дишане?
Той се заслуша.
— Не, струва ми се, че сме сами.
— Дъщерите ти са станали изкусни подслушвачки и могат да се крият в най-тесни места.
— Благодаря ти. Наистина не искам момичетата или съпругата ми да чуят какво си говорим. Казах на Каеде, че Кенджи е починал от слабост на белите дробове, че е заминал да дири лечение отвъд източните ни граници. А истината е, че отиде с мисия при Кикута, надяваше се да преговаря с тях. След случилото се в Инуяма решихме, че можем да използваме децата на Госабуро, за да упражним натиск върху тях за сключване на примирие — той въздъхна и продължи: — Кенджи искаше да види детето на Юки, своя внук. Таку знае само, че е умрял в селото на Кикута, където от няколко години се крият Акио и момчето…
— Такео, трябва да разкажеш всичко това на Каеде…
Той не й позволи да продължи.
— Казвам го на теб, защото засяга фамилията Муто, в която понастоящем ти си с най-висок ранг. Няма защо да го знае нито Каеде, нито който и да било извън Племето.
— По-добре е да го чуе от теб, отколкото от другиго — настоя Шизука.
— Твърде дълго съм го пазил в тайна, за да мога да й го кажа сега. Всичко това е минало — момчето е син на Акио; дъщеря ми е моя наследница. Междувременно стои въпросът за фамилията Муто и за Племето. Кенджи и Таку работеха в близко сътрудничество — знанията и уменията на Кенджи бяха ненадминати. Таку е много талантлив, но мисля, ще се съгласиш, че в него има някаква нестабилност. Питам се дали е достатъчно възрастен да оглави Племето. Зенко е твоят по-голям син и пряк наследник на Кенджи и не искам нито да го оскърбявам, нито да го дразня или да му предоставям повод за… — той млъкна.
— За какво? — подкани го да продължи Шизука.
— Виж, мисля, че и сама съзираш приликата между Зенко и баща му. Разтревожен съм от войнолюбивите му намерения. Затова съм уредил синовете му да прекарат известно време при нас. Смятах, че би се зарадвала да видиш внуците си?
— Вече видях Сунаоми — каза Шизука. — Наистина много се радвам. И Чикара ли ще дойде?
— Съпругът ти ще го доведе с кораб заедно с едно невероятно същество, за което говорят, че било кирин — рече Такео.
— Оо, значи Ишида се връща, толкова се радвам! Честно казано, Такео, вече съм на години и единствената ми радост е да съм край теб, Каеде и децата ви, а също и в постелята на моя скъп доктор… Но явно ти имаш други планове за ежедневието ми!
— Както винаги, си много проницателна. Искам да станеш глава на фамилията Муто. Таку ще работи с теб, както работеше с Кенджи, а Зенко, естествено, ще трябва да се съобрази с твоето положение…
— Главата на фамилията е известен като Господаря — припомни му Шизука. — Никога жена не е ставала „господар“. „Господарка“ има съвсем различен смисъл! — добави тя.
— Можеш да се назовеш просто „глава“ или каквото там ти харесва. Това ще постави едно отлично ново начало. Смятам да го въведа и в местните околии — ще започнем със Средната провинция и ще продължим нататък. Вече има много области, в които достойни и вещи жени заместват своите съпрузи. Те ще бъдат признати и ще получат същата власт както мъжете.
— Значи смяташ да заздравиш страната от корените на горе и тези жени да станат реална подкрепа на твоята дъщеря?
— Ако тя бъде единствената жена с власт да управлява, ще трябва да стане като мъж. А има ли и други жени на ръководни постове, може да станем свидетели на това, как промяната обхваща Трите провинции.
— Все същият мечтател! — усмихна се Шизука.
— Значи ще направиш каквото те моля?
— Да, отчасти защото преди време Кенджи ми намекна, че това е и неговото желание, поне докато Таку улегне и Зенко се вразуми. Смятам, че това ще стане, и съм ти признателна, че се отнасяш с такава загриженост към него. Но какъвто и да е резултатът, фамилията Муто ще остане лоялна към теб и семейството ти — тя стори дълбок поклон. — Заклевам се, че ще е така, владетелю Отори, и го заявявам като глава на рода ни.
— Знам какво си сторила за владетеля Шигеру и за клана Отори. Дългът ми към теб е огромен — заяви развълнувано Такео.
— Радвам се, че имаме възможност да говорим насаме — продължи тя, — тъй като трябва да обсъдим въпроса за близначките. Надявах се да попитам Кенджи за нещо, което се случи наскоро, но може би ти ще знаеш как да постъпим — тя му разказа за случая с приспаното навеки коте. — Подозирах, че Мая притежава това умение — рече Шизука, — тъй като още през пролетта беше проявила известни признаци. Един-два пъти дори аз усетих, че ми се замайва главата, когато ме поглеждаше в очите. Но никой от фамилията не знае много за съня на Кикута, макар че с него са свързани доста суеверия…