При все това имаше нещо в мразовития мрак, което я караше да бъде нащрек — нали учителите все й повтаряха, че един воин трябва винаги да бъде в готовност, за да може чрез предусещане да избегне смъртта — своята, а и на противника.
Пристигнаха пред главната постройка на храма, където зърна фигурата на баща си, внезапно смалена от високия покрив и огромните статуи на властелините на Небето, пазителите на отвъдното. Беше й трудно да повярва, че човекът, седнал тъй строг и тържествен пред олтара, е същият, с когото се бе сражавала върху славеевия под само преди няколко часа. Усети към него прилив на любов и преклонение.
След като поднесоха приношения и изрекоха молитви пред Просветления, жените преминаха наляво и се изкачиха малко по-нагоре в планината при храма на богинята Канон. Там стражите останаха пред портите, тъй като вътре се допускаха само жени. Каеде отиде сама при нозете на богинята и се поклони доземи пред нея. Останалите последваха примера й, при което настъпи миг мълчание, но когато Шигеко коленичи на най-ниското стъпало пред блестящата статуя, Мики докосна ръкава на по-голямата си сестра.
— Шигеко — прошепна тя, — какво търси този мъж тук?
— Къде?
Мики посочи към края на верандата. Към тях вървеше млада жена, която на пръв поглед носеше някакви дарове; тя коленичи пред Каеде и й подаде подноса.
— Не го пипай! — извика Шигеко към майка си. — Мики, колко са мъжете?
— Двама — викна Мики в отговор. — И имат ножове!
В този миг Шигеко ги видя. Те се появиха от въздуха и се устремиха към тях. Тя изкрещя предупредително и извади пръчката.
— Ще убият мама! — изпищя Мики.
Но Каеде вече бе нащрек след първия вик на Шигеко. Мечът блесна в ръката й. Жената с даровете запрати подноса в лицето й и измъкна собственото си оръжие. Но Шизука, която също бе въоръжена, се хвърли напред, озова се до Каеде, отклони първия удар, изби оръжието от ръцете на нападателката и се обърна, за да посрещне мъжете. Каеде сграбчи нападателката, събори я на земята и я прикова там.
— Мая… в устата й… — викна Шизука. — Не й позволявай да погълне отрова…
Нападателката се мяташе и риташе, но Мая и Каеде насила отвориха устата й и мушвайки пръсти вътре, Мая успя да напипа отровното топче и да го измъкне.
Със следващия си удар Шизука посече единия от мъжете; кръвта му плисна по стъпалата и пода. Шигеко удари другия отстрани по врата, както й бе показал Гемба, и когато той се олюля, мушна пръчката между краката му, право в слабините му. Мъжът се сгърчи на две и повърна от болката.
— Не ги убивай — викна тя на Шизука.
Раненият обаче побягна и се шмугна в тълпата. Стражите се втурнаха подире му, но не успяха да го спасят от разгневеното множество.
Шигеко бе не толкова слисана от нападението, колкото удивена от наглостта и нескопосаността му. Смяташе, че наемните убийци са смъртно опасни, но когато стражите влязоха в двора да завържат двамата оцелели с въжета и да ги отведат, тя зърна лицата им на светлината на фенерите.
— Та те са съвсем млади! Немного по-големи от мен!
Очите на нападателката срещнаха погледа й. Шигеко никога нямаше да забрави струящата от тях омраза. За първи път се биеше срещу хора, които истински желаеха смъртта й. Даде си сметка, че бе на ръба да отнеме човешки живот, и почувства облекчение, а същевременно и благодарност, че се бе опазила от убийство.
Трета глава
— Деца са на Госабуро — заяви тутакси Такео, спирайки поглед върху тях. — Виждал съм ги преди много години в Мацуе, тогава бяха още невръстни.
Имената им бяха вписани в родословието на фамилията Кикута и добавени в архива на Племето, който Шигеру бе събрал преди смъртта си. Момъкът бе по-малкият син и се казваше Юзу, а момичето — Уме. Мъртвият — Кунио — бе най-големият и един от младежите, с които Такео се бе упражнявал навремето.
Беше първият ден от годината. Заловените бяха доведени в негово присъствие в една от стражниците, които се намираха на най-ниското ниво на крепостта Инуяма. Бяха коленичили пред него с побелели от студ, но безизразни лица. Бяха овързани здраво, с ръце на гърба, по всяка вероятност бяха гладни и жадни, но въпреки това без белези от приложеното върху тях насилие, увери се лично Такео. Сега той трябваше да реши какво да стори с тях.