— Като силно лекарство е — отвърна Такео. — Малко количество е полезно, но в голяма доза може да се окаже смъртоносен. Хората му стават подвластни чрез собствената си слабост и липсата на самоусъвършенстване. Мен ме научиха как да го контролирам, в Мацуе… и там разбрах, че Кикута никога не гледат рожбите си право в очите, тъй като децата нямат защита срещу този поглед. Предполагам, че едно коте е не по-малко беззащитно. Никога не съм го пробвал върху котки, само върху кучета… при това върху пораснали.
— Никога ли не си чувал за преминаване на духа на умрелия в онзи, който го е приспал завинаги?
При този въпрос усети, че вратът му настръхна от безпокойство. Бе заваляло отново и трополенето върху покрива все повече се усилваше.
— Обикновено онова, което убива, не е сънят — поясни той предпазливо. — Той се използва само за обезсилване… смъртта винаги се причинява от нещо друго.
— На това ли те научиха?
— Защо ми задаваш този въпрос?
— Откровено казано, Мая ме тревожи. Тя проявява признаци на обсебеност. Случвало се е на някои членове от фамилията; на млади години са наричали самия Кенджи Лисицата; говорело се, че е обсебен от духа на лисугер… и дори че първата му жена е била лисица… но като се изключи Кенджи, не съм запозната с някакви случаи на скорошно превъплъщение. Сякаш Мая притегли духа на котето в себе си. Всички деца са като животни, но като растат, трябва да стават все по-човечни, а при Мая се случва обратното. Не мога да разговарям с Каеде за това. Шигеко започва да подозира, че нещо не е наред. Радвам се, че си вече тук.
Той кимна, дълбоко обезпокоен от чутото.
— Засега внуците ти не проявяват признаци, че притежават някакви умения на Племето — отбеляза той.
— Така е и това ме успокоява. По-добре да са синове на Зенко и да станат воини. Кенджи все твърдеше, че способностите ще изчезнат до две поколения. Може би в близначките виждаме последни проблясвания на пламъка, преди лампата да угасне.
„Тези последни пламъци могат да хвърлят чудати и нелепи сенки“, помисли си Такео.
Никой не ги обезпокои, докато водеха този разговор. През цялото време Такео полусъзнателно се ослушваше да долови нечий дъх, най-лекото движение или тихата стъпка, която би издала невидим подслушвач — било някоя от дъщерите му, или някой шпионин, но всичко, което чу, бяха падащият дъжд, далечният тътен на гръмотевици и отливът.
Когато свършиха обаче и той тръгна към стаята на Каеде по осветения коридор, внезапно долови пред себе си необичаен шум, наподобяващ ръмжене и зъбене, наполовина човешки и наполовина животински. После детски писък, изпълнен със страх, и топуркане на нозе. Зави зад ъгъла и в този момент в него се блъсна Сунаоми.
— Чичо, съжалявам! — момчето се кискаше от възбуда. — Тигърът ще ме застигне!
Такео видя първо сенките, които падаха върху хартиената преграда. За момент различи ясно една човешка фигура, а зад нея друга, с присвити уши, лапи с оголени нокти и биеща опашка. После тичешком иззад ъгъла изскочиха близначките, които си бяха просто две момичета, макар че се зъбеха и ръмжаха. Щом го видяха, замръзнаха намясто.
— Татко!
— Тя е тигърът! — изпищя Сунаоми.
Мики видя изражението на баща си, дръпна Мая за ръкава и рече:
— Само си играехме.
— Вече сте твърде големи за подобни игри — каза той, скривайки тревогата си. — И това не е начин да поздравите баща си. Очаквах да ви намеря вече пораснали, истински млади жени.
Както винаги, неодобрението му ги обезсърчи напълно.
— Съжаляваме — наведе очи Мики.
— Прости ни, татко! — рече умолително Мая, а в гласа й нямаше и следа от ръмжене на тигър.
— И аз бях виновен — добави Сунаоми. — Не биваше да се подлъгвам по тази игра.
— Виждам, че трябва да си поговоря сериозно с вас двете. Къде е майка ви?
— Чака те в стаята. Каза че може да вечеряме с теб — отвърна Мики хрисимо.
— Е, предполагам, че трябва да поздравим Сунаоми с добре дошъл в нашето семейство. Разбира се, че ще вечеряте заедно с нас. Но повече никакво превръщане в тигри!