Такео възнамеряваше да поговори с близначките още същата вечер, но когато приключиха с яденето, цялото тяло вече го болеше от умора, а и копнееше да остане насаме с Каеде. Докато се хранеха, момичетата се държаха безупречно, бяха мили с по-малкия си братовчед и изрядни в поведението си към родителите си и към по-голямата си сестра. Такео видя, че близначките притежаваха всичките му таланти за превъплъщение, и се запита дали това щеше да е достатъчно, за да им осигури успешен традиционен брак… пък било то и със Сунаоми например. Или нямаше да им е нужно да се омъжват, а да използват талантите си в общността на Племето, може би накрая дори да поемат властта от Шизука…? Без съмнение от всички жени, които познаваше, Шизука бе разполагала с най-голяма свобода да взема самостоятелни решения… и действията й бяха променили хода на историята в границите на Трите провинции. Освен това бе имала мъжете, които си бе избрала, беше се сдобила със синове… а сега като глава на Племето щеше да притежава повече власт от всяка друга жена, с изключение на Каеде.
Той вдигна поглед към съпругата си — на приглушената светлина на лампата едва различи познатата извивка на скулите й, очертанието на главата й. Беше се загърнала в нощната си роба и седеше с кръстосани крака на постелята, а слабите й нозе белееха призрачно на фона на копринените чаршафи. Той лежеше, положил глава в скута й, усещайки топлината на тялото й. Спомни си как бе лежал така като дете с майка си със същото чувство на любов и доверие. Тя галеше леко косите му, разтриваше врата му и разсейваше с пръсти онова, което бе останало от напрежението. Бяха се устремили един към друг веднага щом се озоваха сами, без да говорят, дирейки близостта и себеотдаването, винаги толкова познато, винаги тъй ново и тъй непонятно, което настъпваше редом с любовния акт. И двамата скърбяха за смъртта на Кенджи, но не говориха за това, нито за нейното чувство за изолираност от неговите дела, свързани с Племето, не споделиха и тревогата си за близначките — всички тези грижи сякаш разпалиха безмълвната наситеност на страстта им. И както всеки път, когато тя отмина, като по чудо настъпи някакво изцеление: нейната хладна резервираност се бе изпарила, а неговата тъга изглеждаше по-поносима; двамата можеха да разговарят непринудено, без всякакви пречки помежду си.
Имаше немалко за обсъждане и той започна с подозренията си по отношение на Зенко и с причините, които го бяха накарали да вземе синовете на Араи в семейството си.
— Смяташ ли да ги осиновиш официално?
— Как би се почувствала, ако го сторим?
— Аз вече чувствам Сунаоми като свое дете… но Шигеко си остава твоя наследница, нали?
— Съществуват редица възможности, в това число брак, когато момчето порасне достатъчно. Не искам да прибързвам. Но се опасявам, че в момента императорът и кликата му на Изток насърчават Зенко. За това трябва да благодарим на твоя похитител! — разказа й за срещата си с владетеля Коно.
— Твоята настоятелност за въвеждане на нова правна система вероятно ги ужасява — отбеляза Каеде. — Тъй като до този момент никой не е дръзвал да съди човек като Фудживара или да му търси сметка. Знаех, че може да заповяда да ме убият, обзет от внезапна прищявка. Сега в Трите провинции убийството на жена се разглежда толкова сериозно, колкото и убийството на мъж, и никой не може да избегне наложеното от нас правосъдие заради кръвно родство или ранг. Семействата на васалите ни са го приели, но отвъд границите ни както воините, така и благородниците биха го сметнали за оскърбление.
— Напомняш ми колко голям е залогът. При все това накрая вероятно ще се наложи да се сражаваме на Изток и колкото по-скоро, толкова по-добре — той й разказа за проблемите, свързани с пушките, и за мисията на Фумио. — Естествено, Кахей смята, че трябва незабавно да започнем подготовка за война. Но в Тераяма учителите ни посъветваха да не го правим. Според тях трябвало идната пролет да отида в столицата заедно с Шигеко и тогава всичко щяло да се разреши като с магия — той се бе навъсил. Тя разтри с пръсти челото му и изглади дълбоките бръчки. — Гемба си е подготвил нов номер, но ми се струва, че това няма да е достатъчно, за да омиротворим новия генерал на императора… Сага Хидеки, Ловеца на кучета.
Петнайсета глава
Следващият ден премина в подготовка на погребалната служба в памет на Кенджи и в диктуване на писма. Часове наред Минору бе зает да пише до Зенко и Хана, за да ги уведоми за благополучното пристигане на Сунаоми, до Сугита Хироши, за да го помоли да дойде в Хаги колкото се може по-скоро, до Терада Фумифуса, за да го информира за завръщането на Такео и за местонахождението на сина му Фумио, и накрая до Сонода Мицуру в Инуяма, за да му съобщи, че все още не е взето решение за съдбата на заложниците, която предстои да се обсъди на следващото събрание.