След това Каеде запозна Такео с всички текущи проблеми на града и областта, а Минору акуратно записа взетите от двамата решения. В края на този дълъг, горещ и изнурителен ден Такео отиде да се изкъпе и нареди да пратят при него близначките.
Двете момичета се вмъкнаха голи във вдигащата пара вода — току-що у тях бяха почнали да се проявяват първи белези на женственост, телата им вече не изглеждаха съвсем детски, а косите им бяха дълги и гъсти. Бяха по-хрисими от обикновено, явно все още несигурни дали им е простил буйното държане от предишния ден.
— Изглеждате ми уморени — каза той. — Предполагам, че цял ден сте се трудили усилено.
— Днес Шизука беше много строга — въздъхна Мики. — Казва, че се нуждаем от повече дисциплина.
— А и Шигеко ни накара да пишем толкова много — оплака се Мая. — Ако нямах пръсти като теб, татко, Минору щеше ли да ми пише домашните?
— Когато се учех да пиша, бях много по-голям от вас. Затова ми беше многократно по-трудно. Колкото по-малки сте, толкова по-лесно ви е да се научите. Бъдете благодарни, че имате толкова добри учители! — гласът му бе строг и Мики, която се канеше да го помоли да им разкаже как е получил многобройните белези по тялото си, размисли и си замълча. Такео заговори по-благо: — От вас се изисква много. Трябва да усвоите пътя на воина, както и всички тайни на Племето. Зная, че не е лесно. Освен това имате куп таланти и трябва много да внимавате как ги използвате.
— Уф, заради котето ли, тате? — попита Мики.
— Разкажете ми за него — те си размениха погледи, но не казаха нищо. Такео ги подкани: — Вие сте ми дъщери, произлизате от мен, белязани сте като мен, като Кикута. Няма нещо, което да не можете да ми кажете. Мая, какво се случи с котето?
— Не исках да му причиня зло — започна Мая.
— Не бива да ме лъжеш — напомни й той.
Тя продължи:
— Исках да видя какво ще стане. Предположих, че може да го заболи, но ми беше все едно — говореше със сериозен тон и гледаше баща си право в очите. Някой ден сигурно щеше да го предизвика открито, но сега погледът й все още беше детски. — Бях се ядосала на Мори Хироки…
— Той ни гледаше така, сякаш сме демони — обясни Мики. — Всички ни гледат така.
— Харесва Шигеко, личи си, а нас не ни понася — добави Мая.
— Всички ни мразят, защото сме две! — нещо се отприщи в Мики и тя се разрида.
Близначките рядко плачеха. Това беше още една черта, която ги правеше неестествени. Мая също захлипа:
— А мама ни мрази, защото е искала едно момче, а се е сдобила с две момичета!
— Чийо ни го каза — добави Мики, преглъщайки.
Той усети, че сърцето му се свива от жалост. Не беше трудно да обича най-голямата си дъщеря; любовта му към другите две се обуславяше и от факта, че не беше никак лесно да бъдат обичани, а и му беше мъчно за тях.
— Вие сте ми много скъпи. Винаги съм се радвал, че сте две и че сте момичета. Предпочитам да имам две момичета пред всичките синове на света.
— Когато си тук, е добре. Чувстваме се в безопасност и не изпитваме желание да вършим лоши неща. Само че теб толкова често те няма.
— Ако можех, бих ви вземал със себе си… само че това невинаги е възможно. Трябва да се научите да бъдете добри и когато ме няма.
— Хората не бива да ни гледат така! — възкликна Мая.
— Мая, оттук нататък вие трябва да внимавате как гледате. Знаете историята… често съм ви я разказвал… за сблъсъка ми с великана Джин-Емон? — попита Такео.
— Да — отвърнаха възторжено двете в един глас.
— Взрях се в очите му и той заспа. Това е сънят на Кикута, който се използва за обезсилване на врага. Ето какво си направила с котето, Мая. Но Джин-Емон беше огромен, висок колкото портите на крепостта и по-тежък от вол. А котето е било малко и беззащитно и сънят го е убил.
— То не е съвсем мъртво — каза Мая, приближи се до него и се хвана за лявата ръка, — защото влезе в мен — Такео направи усилие да не проявява никакви признаци на слисване или тревога, тъй като не искаше да й попречи да говори. — Дойде да живее с мен — поясни близначката. — Няма нищо против. Защото преди не можеше да говори, а сега вече може. Аз също не възразявам. Котето ми харесва.