По бавно течащата вода бяха пускани да плават и чаши с вино и от време на време някой от гостите се пресягаше, вземаше една от тях и я поднасяше на друг. Ритъмът на думите и звукът на смеха се сливаха с бълбукането на водата, с жуженето на насекомите и с песента на птиците, за да създадат за Такео онези редки мигове на съвършена наслада, която разсейваше тревогите му и облекчаваше мъката му.
Той наблюдаваше Хироши, който седеше с Шигеко и Каори — дъщерята на Ерико — в съседната беседка. Каори бе почти на възраст за задомяване — може би от двамата щеше да се получи добър брачен съюз; щеше да го обсъди с Каеде по-късно. Каори приличаше на баща си, беше закръглена, преливаща от добро здраве и ведро настроение. Сега се смееше заедно с Шигеко на усилията на Хироши да ги забавлява.
Но на фона на смеха и на всички останали звуци в този изпълнен с покой следобед Такео долови нещо друго, може би пърхане на птичи крила. Вдигна поглед към небето и далеч на югоизток видя малко ято. Когато птиците приближиха, стана ясно, че са бели пощенски гълъби, които се връщаха в къщата на Терада, откъдето бяха излетели. Всъщност тук постоянно долитаха гълъби, изпращани от различните кораби на Терада, ала това ято идваше от югоизток, където се намираше свободният град Акаши, и това изпълни Такео с безпокойство…
Гълъбите запърхаха над главите им и се устремиха към гълъбарника. Всички вдигнаха очи към тях и ги загледаха. После забавата продължи, привидно в същото ведро настроение, но Такео изведнъж усети жегата на следобеда, потта под мишниците си и стърженето на цикадите.
Откъм къщата дойде слуга, коленичи зад владетеля Терада и му прошепна нещо. Терада погледна към Такео и му кимна едва забележимо. Двамата станаха едновременно, извиниха се на присъстващите и се отдалечиха. Щом се озоваха на верандата, Терада каза:
— Съобщение от сина ми — пое от слугата късчетата сгъната хартия, направена от коприна и по-лека от перце, и двамата свързаха думите.
„Провал. Оръжията вече в ръцете на Сага. Връщам се незабавно.“
Такео отправи поглед към Каеде, която четеше и безгрижно се смееше, и рече:
— Трябва да се подготвим за военен съвет. Ще се съберем утре и ще решим какво да правим.
Военният съвет се състоеше от Терада Фумифуса, Мийоши Кахей, Сугита Хироши, Муто Шизука, Такео, Каеде и Шигеко. Такео им разказа за срещата си с Коно, за исканията на императора, за новия генерал и за изнесените незаконно оръжия. Естествено, Мийоши Кахей се обяви за незабавни действия — спешна лятна офанзива, най-добре смърт за Зенко и за владетеля Коно, после съсредоточаване на войски по източната граница, които напролет ще имат готовност да поемат към столицата, да разбият Ловеца на кучета и да убедят императора да преосмисли заплахите и оскърбленията към клана Отори.
— А твоите кораби могат да блокират Акаши — обърна се той към Терада. — Ще наложим контрол над пристанището, за да предотвратим следващи подмолни действия от страна на Араи — в този миг си даде сметка за присъствието на Шизука и за факта, че Зенко бе неин син, при което със закъснение я помоли да го извини за резкостта. — При все това не мога да оттегля съвета си — заяви той на Такео. — Докато Зенко подкопава властта ти на Запад, не можеш да се надяваш, че ще се справиш със заплахата от Изток.
— Синът на Зенко в момента е при нас — каза Каеде. — Смятаме, че това ще помогне да му въздействаме и да го подчиним на намеренията си.
— Все пак момчето едва ли е заложник — отвърна Кахей. — Същността на това да държиш заложници е да бъдеш готов да отнемеш живота им. Не искам да те засягам, Такео, но не смятам, че си способен да дадеш заповед за убийството на детето. Естествено, родителите му знаят, че с теб той е в безопасност като в майчини обятия!
— Зенко отново се закле, че ми е предан — рече Такео. — Не мога да го нападна без някаква провокация или предупреждение. Предпочитам да му предоставя доверието си с надеждата, че го заслужава. Трябва да положим всички усилия да запазим мира и да го отстояваме чрез преговори. Няма да хвърля във война Трите провинции.
Кахей стисна устни и поклати глава с мрачно изражение.
— Твоят брат Гемба и останалите в Тераяма ме посъветваха да спечеля благоволението на императора, да посетя столицата му идната година и да защитя пред него правото си на власт.