— Само че дотогава Сага ще е въоръжил с пушки десет армии. Нека поне да превземем Акаши и да не му позволим да се снабди със селитра. В противен случай вървиш право към собствената си гибел!
— Подкрепям идеята за решителни действия — рече Терада. — Съгласен съм с Мийоши. Тези търговци в Акаши съвсем са се разпасали! Свободен град, няма що! Те са позор. Ще ми е драго да им дадем един хубав урок — изглежда, Терада тъгуваше по дните, когато корабите му в буквалния смисъл контролираха цялата търговия по северното и западното крайбрежие.
— Подобно действие ще разгневи и ще настрои против нас собствените ни търговци — отбеляза Шизука. — А ние разчитаме на тях за осигуряване на провизии, както и на селитра и желязна руда. Би било много трудно да водим борба без подкрепата им.
— Навсякъде класата на търговците започва да става опасно силна — възнегодува Терада. Това бе негова стара болка; подобно недоволство изразяваше и Мийоши Кахей, както и мнозина други воини, които се отнасяха с неприязън към растящата състоятелност и благоденствие, които търговията носеше на гражданите. Не си даваха сметка, че това благополучие е сред най-твърдите устои на мира.
— Ако не удариш сега, после ще бъде късно — заяви Кахей. — Това е моят съвет.
— Хироши? — обърна се Такео към младия мъж, който до момента слушаше мълчаливо.
— Разбирам гледната точка на владетеля Мийоши — рече той — и в много отношения тя има своите разумни основания. Според изкуството на войната стратегията му има ред достойнства. Но съм възпитан да се подчинявам на Пътя на хоо. Пратете вести до императора, огласявайки своето планирано посещение, и го уведомете за решението си. Това ще отмени евентуално замислено нападение от негова страна. Бих препоръчал също като Кахей да подсилим армията си на Изток и да се подготвим за нападение, без обаче да го предизвикваме. Трябва да сформираме отряди от пешаци, които умеят да си служат с пушки, и да ги подготвим да противодействат на войници със сходно въоръжение, тъй като без съмнение до идната година Сага ще разполага със значителен огнестрелен арсенал. А колкото до Зенко, вярвам, че семейната обвързаност ще се окаже по-силна от всякакво лошо чувство, което може да изпитва към вас, или от амбицията му да ви измести от властта. Отново бих ви посъветвал да не допускате прибързани действия.
„Хироши винаги е бил умен стратег — помисли си Такео, — още от дете!“ После се обърна към дъщеря си.
— Шигеко?
— Съгласна съм с всичко, което каза владетелят Хироши — отвърна тя. — Ако дойда с теб в Мияко, Пътят на хоо ще надделее дори и над императора!
Осемнайсета глава
Когато пребиваваше в Хаги, Шизука прекарваше почти цялото си време с Каеде и момичетата. Такео не намираше за необходимо да урежда официални срещи, нито възнамеряваше да обявява на света назначението й за глава на Племето. Уменията и талантите на принадлежащите към тази общност сега можеше да се поставят под контрола на държавата в негово лице, но те все още се пазеха в тайна. Той установи, че въпросното разделение устройва военните му съветници, които както винаги с радост се възползваха от услугите, предоставяни от Племето, макар че предпочитаха да нямат нищо общо с магьосничеството. Таку, със смесена кръв като самия Такео, прекрасно разбираше всичко това.
Оказа се съвсем лесно да води неофициални разговори с Шизука в градината, на верандата или на вълнолома. Няколко дни след свикването на военния съвет, в утрото на празника на Небесната тъкачка, двамата се срещнаха уж случайно, докато той се придвижваше от резиденцията към самата крепост. Както обикновено, Минору следваше Такео с пособията за писане, но отстъпи тактично, за да ги остави да разговарят насаме.
— Късно снощи получих съобщение от Таку — рече тя тихо. — Ишида и Чикара са напуснали Хофу при последното пълнолуние. Времето се е оправило, тъй че оттук нататък можем да ги очакваме всеки ден.
— Това е добра новина — отвърна той. — Сигурно изгаряш от нетърпение да посрещнеш съпруга си — после продължи, тъй като нямаше причина тази вест да е тайна: — Какво друго?
— Очевидно Зенко е дал разрешение с тях да пътуват и чужденци. На борда били двама, както и преводачката им… някаква жена.
Такео се навъси.
— Каква е целта на посещението им?
— Таку не споменава. Но смята, че трябва да бъдеш предупреден.