— Досадна история — рече Такео. — Ще трябва да ги посрещнем с цялата церемониалност и великолепие и да се правим, че сме особено впечатлени от жалките им подаръци и недодяланите им речи. Не желая да смятат, че разполагат със свободата да ходят, където си пожелаят. Предпочитам да ги държа ограничени на едно място — Хофу си беше много добре. Намери им някоя неудобна квартира и се разпореди да ги наблюдават непрестанно. Имаме ли човек, който говори езика им?
Шизука поклати глава.
— В такъв случай някой трябва да го усвои колкото се може по-скоро. Преводачката им трябва да обучи някой наш човек — мислеше бързо. Не желаеше да вижда Мадарен отново; чувстваше се неловко, че се появява повторно в живота му толкова скоро. Страхуваше се от усложненията, които присъствието й неминуемо щеше да предизвика, но при положение че му се налагаше да използва преводач, защо да не е тя — човек, с когото все пак бе свързан по някакъв начин и над когото може би дори имаше някакво въздействие.
Помисли си за Каеде, която усвояваше тъй бързо всякакви наречия и без затруднение можеше да чете класически трудове по история, литература и свещените писания. Щеше да я помоли да научи чуждия език от Мадарен и да й разкрие, че преводачката му е сестра… при мисълта, че тайните, които не бе споделил с нея, щяха да намалеят с една, се почувства особено щастлив.
— Намери им някое умно момиче за прислужница — нареди на Шизука. — Нека положи всички усилия, за да почне да разбира какво й казват. Освен това ще организираме обучение и за нас.
— Нима възнамеряваш да учиш, братовчеде?
— Съмнявам се, че съм съхранил тази своя способност. Но съм сигурен, че Каеде ще се справи. Както и ти.
— Опасявам се, че съм твърде стара — отвърна Шизука през смях. — Виж, Ишида проявява определен интерес и от доста време съставя списък на научни и медицински термини.
— Добре. Нека да продължи тази своя работа заедно с чуждоземците. Колкото повече научим от тях, толкова по-добре. А ти виж дали можеш да разбереш от съпруга си повече подробности за истинската им цел и за това, доколко са се сближили със Зенко — замисли се за момент и после добави: — Таку добре ли е?
— Така изглежда. Малко е потиснат заради принудителното пребиваване на Запад, струва ми се. Кани се да извърши оглед на именията заедно с владетеля Коно, след което заедно да заминат за Маруяма.
— Така ли? При това положение по-добре би било Хироши да е там, за да ги посрещне. Може да се върне със същия кораб и да уведоми Таку за решенията ни.
Два дни по-късно корабът бе забелязан навътре в морето. Шигеко чу камбаната на хълма над крепостта, докато двамата с Хироши обяздваха жребеца. Тенба се подчини и й позволи да го води с меките юзди, но все още не го бяха пробвали със седло или с някаква тежест на гърба, различна от подплатена лента, която все още го караше да се дърпа и да рита.
— Пристига някакъв кораб — обяви тя, като напразно се опитваше да види нещо повече на фона на ярката утринна светлина. — Надявам се да е доктор Ишида.
— Ако е той, ще трябва да се върна в Маруяма — отбеляза Хироши.
— Толкова скоро!? — възкликна невъздържано Шигеко и после, смутена от реакцията си, добави припряно: — Татко каза, че доктор Ишида ми носел някакъв специален подарък, само че не пожела да ми каже какъв — „Държа се като дете“, помисли си тя, раздразнена от собствената си неувереност.
— И аз го чух да говори за него — отвърна Хироши, а думите му, помисли си тя, сякаш наистина бяха предназначени за дете.
— Знаеш ли какъв е?
— Тайна! — отвърна той закачливо. — Не мога да издавам тайните на владетеля Отори.
— Как така е казал на теб, а на мен — не?
— Не ми е казал нищо — възрази той меко. — Само това, че се надявал да има хубаво време и спокойно пътуване.
— Сигурно е някакво животно! — възкликна Шигеко доволна. — Нов кон! Или малко тигърче. Времето от няколко дни е прекрасно. Винаги се радвам, когато имаме хубаво време за празника на Небесната тъкачка.
Тя си спомни красотата на отминалата тиха безлунна нощ, сияйните звезди, грейнали на небето, единствената нощ в годината, когато принцесата и нейният любим могат да се срещнат на вълшебния мост, който свраките са направили специално за тях.
— Когато бях малък, много харесвах този празник — каза Хироши. — Но сега ме натъжава. Защото вълшебни мостове не съществуват, не и в реалния живот…