— Дали не са човекоядци? Призраци? Таласъми?
Следваше ги дребна жена, която, изглежда, ги напътстваше относно задължителните любезности. В отговор на шепота й те тутакси се поклониха с някакъв странен и доста показен маниер, след което изрекоха нещо на своя рязък език.
Такео отбеляза появата им с леко кимване. Вече не се смееше — изглеждаше строг и величав в официалните си одежди, извезани със знака на чаплата. Макар че чуждоземците бяха по-високи и по-едри, в очите на Шигеко владетелят Отори бе далеч по-внушителен. Жената се просна на земята пред него, но той с възхитително великодушие й даде знак, че може да стане и да заговори.
Шигеко държеше коприненото въже, прикрепено за нашийника на кирина, и вниманието й бе обсебено от възхитителното същество, но докато слушаше как баща й изрича няколкото приветствени слова към чуждоземците и как жената ги превежда и после му предава отговора им, й се стори, че долавя нещо необичайно в гласа й. Отправи поглед към преводачката, чиито очи бяха вперени в Такео. „Тя познава татко, помисли си Шигеко. Позволява си да го гледа право в лицето.“ Имаше нещо в погледа й, някаква особена близост, граничеща с наглост, която я разтревожи и я накара да застане нащрек.
Тълпата на кея бе изправена пред тревожния въпрос, дали да тръгне след удивителния кирин, който Ишида и Шигеко поведоха към светилището, където щяха да го покажат на Мори Хироки и да го представят на речното божество, или да поеме след не по-малко странните чуждоземци, които, следвани от върволица слуги с многобройни сандъци и бали, бяха поведени от Шизука към малката лодка, която щеше да ги превози през реката до временното им жилище край старата постройка на храма Токоджи. В крайна сметка тълпата се раздели горе-долу наполовина, като всяко от двете шествия се състоеше от солидно множество. За чуждоземците това се оказа по-обезпокоително, отколкото за кирина — те взеха да проявяват признаци на раздразнение от непрестанно втренчените в тях погледи. Ядът им се засили заради отдалечеността на квартирата им от крепостта, както и от наличието на охрана и от допълнителните ограничения, наложени им с оглед на безопасността им. Киринът си ходеше, както винаги, с бавна и грациозна стъпка, осъзнат и невъзмутим, с неизчерпаема благост.
— Вече съм влюбена в него — заяви Шигеко на баща си, когато наближиха светилището. — Как бих могла да ти се отблагодаря?
— Трябва да благодариш на доктор Ишида — отвърна Такео. — Това е неговият дар за нас… при това особено ценен, защото той е привързан към кирина не по-малко от теб, а и го познава от дълго време. Той ще ти покаже как да се грижиш за него.
— Какво прекрасно същество ще си имаме в Хаги! — възкликна Мори Хироки, щом го видя. — Колко благословени са Трите провинции!
Шигеко си помисли същото. Дори Тенба изглеждаше запленен от кирина, устреми се към бамбуковата ограда, за да го огледа, и леко опря муцуна до муцуната на пришълеца. Единственото тъжно обстоятелство бе, че Хироши си заминаваше. Но при спомена за онзи момент рано сутринта тя си каза, че може би така е по-добре.
Деветнайсета глава
Щом се върна в резиденцията след посрещането на кирина, Такео незабавно отиде при Каеде, притеснен за здравето й, но тя, изглежда, се бе оправила и седеше на верандата откъм северната страна на къщата, където морският бриз довяваше хлад, и разговаряше с Таро — най-големия син на дърводелеца Широ. Той се бе върнал в Хаги с баща си, за да участва във възстановяването на града след земетресението, и понастоящем прекарваше времето си, дялайки статуи от дърво.
Такео го поздрави весело и Таро отвърна без прекалена официалност, тъй като общото им минало ги бе свързало в искрено приятелство, а и Такео се възхищаваше на уменията му, ненадминати в Трите провинции.
— От известно време обмислям идеята да направя статуя на богинята на милостта — рече Таро, вперил поглед в ръцете си, все едно му се щеше те да заговорят вместо него. — Господарката Отори има предложение.
— Знаеш къщата близо до морския бряг — подхвана Каеде. — Празна е от години, откакто Акане почина. Хората говорят, че била обитавана от духа й, че навремето тя използвала магии, опитвайки се да задържи при себе си владетеля Шигеру, и накрая попаднала в капана на собствената си черна магия. Моряци разправят, че палела лампи по скалите, за да отправя грешни сигнали към корабите, тъй като мразела всички мъже. Хайде да съборим тази къща и да наредим да почистят градината. Таро и брат му ще построят там ново светилище в чест на Канон и статуята, която той ще направи, ще благославя брега и залива.