— Чийо ми разказа тази история, когато бях момче, но Шигеру никога не е отварял дума за нея, нито за жена си.
— Може би душите на двете починали жени ще намерят покой — рече Таро. — Представям си малка постройка… няма да е необходимо да отсичаме боровете, ще я издигнем сред тях. Смятам да е с покрив от две части с дълбоки извивки като на този и свързани с ъглови съединения, които да го поддържат — той показа на Такео скиците на постройката, които бе подготвил. — Долният покрив уравновесява горния и му придава вид, внушаващ сила и в същото време лекота. Надявам се да придам на Благословената същите качества. Ще ми се да можех да ти покажа и нейна скица, но тя остава скрита в дървото, докато ръцете ми я открият.
— От едно-единствено дърво ли ще я издялаш? — попита Такео.
— Да, сега съм се заел да го избера.
Обсъдиха какъв вид да е дървото, на каква възраст и разни други подробности. После Таро си тръгна.
— Хубав план — каза Такео, щом останаха сами. — Въодушевен съм.
— Мисля, че имам специална причина да бъда признателна на богинята — рече тихо Каеде. — Това сутрешно неразположение, което отмина бързо…
Той схвана какво искаше да му каже, и отново почувства познатата смесица от радост и ужас, че силната им любов един към друг вероятно бе създала нов живот, бе въвела друго същество в нов цикъл на раждане и смърт. Мисълта за смъртта пораждаше ужаса, събуждайки всички страхове от миналото, когато на два пъти децата му бяха застрашили живота й.
— Скъпата ми съпруга — промълви той и тъй като бяха сами, я взе в обятията си.
— Смутена съм — каза тя с неловка усмивка. — Струва ми се, че съм твърде стара да раждам! Шигеко вече е жена. Да, и аз се радвам. Мислех, че никога няма да зачена отново, че шансовете ни да имаме син са загубени завинаги…
— Казвал съм ти много пъти, че съм щастлив с дъщерите ни — напомни й той. — И да се сдобием с още едно момиче, пак ще се радвам.
— Не ми се ще да го изричам — прошепна Каеде, — но съм сигурна, че този път ще е момче.
Той я притегли към себе си, осъзнавайки, че новото създание вече расте в нея — чудо, което го изпълваше с удивление, — и известно време двамата останаха безмълвни, отдадени на близостта си. После нечии гласове откъм градината и стъпките на прислугата по дъските на верандата ги върнаха обратно в света на ежедневието.
— Киринът благополучно ли пристигна? — попита Каеде, тъй като Такео вече й бе разкрил характера на изненадата.
— Да, дори не смеех да се надявам. Шигеко се влюби в него на мига. Цялото множество онемя от удивление.
— Да лишиш Отори от дар слово, си е сериозно постижение! — отбеляза тя. — Предполагам, че вече са се окопитили и сега съчиняват песни за него. По-късно ще отида да го видя лично.
— Не бива да излизаш в жегата — възпря я припряно Такео. — Сега изобщо не бива да се напрягаш. Ишида трябва да дойде и да те прегледа незабавно. Обещай ми да правиш всичко, което ти казва.
— Значи и Ишида е пристигнал благополучно? Радвам се. А малкият Чикара?
— Беше изтормозен от морска болест… и засрамен от слабостта си. Но много се зарадва, че вижда брат си — Такео замълча за момент и после каза: — Ще забавим въпроса с осиновяването до раждането на детето. Не искам да давам надежди, които после ще бъдат неизпълними, нито да създавам усложнения относно бъдещето.
— Така е разумно — съгласи се Каеде. — Макар че, опасявам се, Зенко и Хана ще бъдат разочаровани.
— Това е само забавяне, а не открит отказ — изтъкна Такео.
— Станал си благоразумен и предпазлив, съпруже! — отбеляза тя през смях.
— Така е. Надявам се да съм овладял прибързаността и безразсъдството от младостта си — претегляше внимателно какви да бъдат следващите му думи, и щом стигна до решение, заяви: — Имаше и други пътници от Хофу. Двама чуждоземци и една жена, която им превежда.
— Каква според теб е целта на пристигането им тук?
— Да увеличат възможностите си за търговия, предполагам, да добият нови впечатления от една страна, която е пълна загадка за тях. Още не съм имал възможност да разговарям с Ишида. Той може да знае повече. Трябва да умеем да ги разбираме. Помислих си, че е възможно ти да научиш езика им с помощта на жената, която ги придружава, но при това положение вече не искам да те натоварвам с нови отговорности.