— Да уча, да усвоявам чужд език, е едно от нещата, които ми доставят истинско удоволствие — отвърна Каеде. — Изглежда идеално занимание в период, когато ред други дейности трябва да бъдат прекратени. Ще се заема със сигурност. Но коя е жената, която е пристигнала с тях? Заинтригувана съм, че е успяла да научи чужд език.
Такео изрече с далечен глас:
— Не искам да те стъписвам, но съм длъжен да ти кажа. Тя е от Изтока и известно време е живяла в Инуяма. Родена е в същото село, от което съм и аз, и от същата майка. Тя е моя сестра.
— Едната от двете, които смяташе за мъртви? — възкликна удивена Каеде.
— Да, по-малката, Мадарен.
Каеде се навъси:
— Странно име.
— Обичайно за Скритите. Предполагам, че след клането е приела някакво друго име. Била е продадена в някакъв бордей от войниците, които са убили мама и сестра ни. Избягала е в Хофу и е работила в друг бордей, където е срещнала един чуждоземец, който се казва Дон Жоао. Говори езика им добре.
— Откъде знаеш всичко това?
— Видяхме се случайно в една странноприемница в Хофу. Бях предрешен заради тайна среща с Фумио. Разпознахме се на мига.
— Но нали са минали толкова години…? — Каеде го гледаше със съчувствие и в същото време с неверие.
— Сигурен съм, че е тя. Срещнахме се още веднъж за кратко и се убедих, че не греша. Наредих да я проучат и разбрах някои подробности за живота й. Казах й, че ще се погрижа за нея, но че не искам да я виждам повече. Пропастта между нас е станала непреодолима. Но ето че сега пристига тук. Естествено е да бъде привлечена от чуждоземците, тъй като тяхната религия в основата си е същата както вярванията на Скритите. Няма да я призная за моя роднина, но може да плъзнат слухове и затова исках да чуеш истината от мен.
— Вероятно тя може да ни бъде много полезна и като преводачка, и като учителка. Би ли поискал от нея да стане шпионка? — очевидно Каеде полагаше усилия да овладее изненадата си и да разсъждава разумно.
— Убеден съм, че ще бъде източник на информация, доброволно или не. Но информацията тече в двете посоки. Може да се окаже добър начин да внушаваме определени идеи на чуждоземците. Ето защо бих искал да те помоля да се отнасяш с нея подобаващо, с вежливост и дори с уважение, но да не й разкриваш никакви тайни и никога да не разговаряш с нея за мен.
— Прилича ли на теб? Вече изгарям от нетърпение да я видя.
Той поклати глава.
— Прилича на майка ни.
— Звучиш толкова студено — отбеляза Каеде. — Не се ли развълнува, когато установи, че е жива? Не желаеш ли да я въведеш в нашето семейство?
— Мислех я за мъртва. Сега не знам как да се държа с нея. Имам нова самоличност, твърде различна от момчето, което бе неин брат. По отношение на социалното ни положение пропастта между нас е непреодолима. Освен това тя е ревностно отдадена на вярата на Скритите, а аз не вярвам в нищо и никога няма да се върна към нашата религия от детството. Подозирам, че чуждоземците искат да разпространяват вярата си — да посвещават в нея нови и нови хора. Кой знае защо? Не мога да стана подвластен на никоя вяра, защото трябва да съм безпристрастен арбитър в споровете и да не допусна разделение на обществото ни.
— Който те види как водиш официалните церемонии в храма и светилището, никога няма да предположи, че не си вярващ — отбеляза Каеде. — Ами моето ново светилище и статуята?
— Познаваш способностите ми на актьор — отвърна Такео с внезапна нотка на горчивина. — Чувствам се достатъчно добре да имитирам вяра в името на стабилността. Но ако си от Скритите, що се отнася до вярата, не може да става и дума за неискреност. Ти си открит за всевиждащия безмилостен поглед на Бог.
„Ако баща ми не бе приел друга вяра, щеше да е жив и до днес, помисли си той. А аз щях да бъда някой друг.“
— Нали богът на Скритите е милостив? — възкликна Каеде.
— Към вярващите може би. Всички останали са прокълнати да горят в ада за вечни времена.
— Не мога да повярвам! — заяви Каеде, след като се замисли за момент.
— Аз също. Но в това вярват както Скритите, така и чуждоземците. Трябва да сме много бдителни с тях… ако вече ни смятат за прокълнати, може да решат, че са в правото си да се отнасят към нас с презрение или злост.