— Тя не знае коя е. Притежава умения на Племето, които не може да използва като дъщеря на воин. Толкова е жалко да се пропиляват.
Мая прошепна:
— Тогава ми позволете да бъда дете на Племето.
— Освен това има нужда от надзор и обучение — обади се Такео. — Но никой от фамилията Муто, дори ти, Шизука, с твоята кръв на Кикута нямаш опит с този вид обсебване…
— Ти лично обучи Таку на много от уменията на Кикута — отвърна Шизука. — Може би той е най-подходящият учител?
— Но Таку трябва да остане на Запад. Не можем да го повикаме обратно тук само заради Мая.
— Тогава я прати при него.
Такео въздъхна:
— Това изглежда единственото решение. Можеш ли да пуснеш някого да я придружи?
— Има едно момиче; наскоро пристигна в Хаги заедно със сестра си от селото на Муто. Сега и двете прислужват в къщата на чуждоземците.
— Как се казва?
— Сада, роднина е на Сейко, съпругата на Кенджи.
Такео кимна. Спомни си момичето; беше високо и мускулесто, поради което можеше да мине за мъж — фалшива външност, към която често прибягваше, изпълнявайки задачи на Племето.
— Ще отидеш при Таку в Маруяма — нареди той на Мая. — Ще се подчиняваш на Сада за всичко.
Сунаоми се опитваше да я избягва, но преди да тръгне, Мая го приклещи и му прошепна:
— Ти се провали на изпитанието. Казах ти, че Араи са страхливци.
— Отидох в къщата — отвърна той. — Там беше Таро. Той ме накара да се върна.
Мая се усмихна:
— Но не донесе клончето!
— Нямаше цъфнало!
— Как да нямаше? Ти взе едно. После го хвърли, разкрещя се и се напика. Видях те!
— Нямаше те там!
— Напротив, бях! — и Мая се отдалечи тичешком.
Двайсет и първа глава
Когато лятото отстъпи пред есента, Такео отново се приготви за път. По традиция управляваше Трите провинции от Ямагата от края на деветия месец до зимното слънцестоене, но този път се наложи да замине по-рано, тъй като Мацуда Шинген се бе споминал в началото на месеца. Мийоши Гемба донесе вестта в Хаги и съпроводен от Гемба и Шигеко, Такео пое незабавно за Тераяма. Архивите по работата, с която бяха заети през лятото — решения по стратегията, селскостопанското и финансовото планиране, правния кодекс и обстойно разгледаните заключения на съдилищата, — бяха пренесени в сандъци и кошници от керван коне.
В смъртта на Мацуда нямаше основания за скръб. Животът му бе дълъг и пълноценен, духът му бе олицетворение на чистота и сила. Бе обучавал Шигеру, Такео и Шигеко и бе оставил множество ученици, отдадени на идеите му. При все това Такео скърбеше дълбоко и чувстваше загубата като поредния пробив в защитата на Трите провинции, през който с настъпването на зимата имаше опасност да завие вятър или да влезе вълк.
Негов приемник и игумен на храма стана Макото, който прие името Ейкан, но Такео продължи мислено да назовава стария си приятел със светското му име, а след като церемониите приключиха и той пое към Ямагата, известно успокоение му вдъхваше съзнанието, че Макото щеше да продължи да го подкрепя както винаги, и отново се замисли с копнеж за времето, когато може би щеше да се оттегли в Тераяма и да прекара остатъка от дните си в медитация и рисуване.
Гемба ги съпроводи до Ямагата, където вниманието на Такео изцяло бе погълнато от най-различни въпроси, свързани с управлението. Шигеко го придружаваше на повечето от срещите, но всяка сутрин ставаше рано, за да се упражнява в езда и стрелба с лък заедно с Гемба.
Точно преди да тръгнат за Маруяма, в първата седмица от десетия месец, пристигнаха писма от Хаги. Такео ги изчете с нетърпение и незабавно сподели семейните новини с най-голямата си дъщеря.
— Майка ти се е преместила с малките момчета в някогашната къща на владетеля Шигеру. Започнала е да учи езика на чуждоземците.
— От тяхната преводачка ли? — Шигеко искаше да разпита баща си по-подробно, но с тях бяха Минору и неколцина прислужници от домакинството на Мийоши, а отвън, както обикновено, стояха Джун и Шин, достатъчно близо, за да ги чуят. Все пак, когато вървяха през градините, в един момент тя остана насаме с него и му каза: — Трябва да ми разкажеш повече за чуждоземците. Редно ли е да получат разрешение да търгуват в Маруяма?
— Искам да са там, където можем да ги държим под непрестанно наблюдение — отвърна Такео. — Ще прекарат зимата в Хаги. Трябва да научим колкото се може повече за техния език, обичаи и намерения.