— Пътуването на кораб му понася. Бих могла да го съпроводя до Акаши. Може владетелят Гемба или владетелят Хироши да дойдат с мен.
— Императорът и дворът му направо ще бъдат зашеметени от такъв подарък — отбеляза Гемба. — Точно както владетелят Сага ще бъде обезоръжен от господарката Шигеко.
Яздейки през мирната есенна природа към владението Маруяма, което предстоеше да стане нейно и където щеше отново да види Хироши, Шигеко почувства, че те наистина бяха благословени от Бог и че Пътят на хоо, пътят на мира, щеше да надделее.
Двайсет и втора глава
След смъртта на Муто Кенджи тялото на стареца бе хвърлено в една яма и засипано с пръст. Нищо не указваше местонахождението му, но Хисао изобщо не се затрудни да го открие, тъй като нозете му сами го отведоха там, напътствани от покойната му майка. Често, докато минаваше покрай него, внезапно рухваше дъжд и отразяваше слънчевите лъчи в късчета дъга върху носещите се в небето облаци. Той ги съзерцаваше и се молеше безмълвно духът на дядо му да премине благополучно през света на мъртвите и да постигне добро прераждане в следващия живот; след което отправяше поглед към планинските вериги, които се разстилаха на изток и на запад, за да види дали не приближава друг странник.
Изпитваше облекчение и едновременно с това съжаление, че душата на стареца бе преминала в отвъдното. Не бе останала на ръба на неговата осъзнатост, както душата на майка му, причинявайки му ужасно главоболие с непонятните си изисквания. Бе познавал дядо си само час, но неговото присъствие му липсваше — Кенджи бе отнел собствения си живот в момент и по начин, избран от самия него. Хисао се радваше, че душата му си бе отишла в мир, но съжаляваше за смъртта му и макар че не го изрече, изпитваше ненавист към Акио, задето я бе причинил.
Лятото отмина, без да дойде никой.
Всички в селото бяха тревожни през знойните летни месеци, особено Котаро Госабуро, тъй като нямаше никаква вест за съдбата на децата му, които продължаваха да бъдат затворени в крепостта Инуяма. Носеха се какви ли не слухове — че са полумъртви от жестоко отношение, че единият от тях, а може би и двамата вече не са между живите и дори в продължение на няколко изпълнени с вълнение дни — че са избягали. Госабуро се стопи, кожата му увисна на гънки, очите му угаснаха. Акио все по-често губеше търпение с него, всъщност той бе раздразнителен и непредвидим с всички. Хисао си помисли, че той вероятно би посрещнал с радост вестта за екзекуцията на младежите, тъй като тя би сринала надеждите на Госабуро и би засилила решимостта му да отмъсти за смъртта им.
Есенните кремове цъфтяха в алено изобилие върху тленните останки на Кенджи, макар че никой не бе засадил луковици. Птиците поеха по своя дълъг път на юг и нощите бяха изпълнени с крясък на гъски и плясък на криле. Луната на деветия месец бе огромна и златиста. Кленовете и смрадликата бяха обагрени в тъмночервено, буковете — в медно, а върбите — в златисто. Дните на Хисао минаваха в поправяне на диги преди зимата, в разпръсване на гнили листа и тор по нивите, в събиране на дърва за огрев от гората. Неговата напоителна система се оказа успешна — планинската нива даде добра реколта от моркови и тикви. Той измайстори ново гребло, което разпределяше тора по-равномерно, и експериментираше с остриета на брадви, с тяхната тежест, ъгъл и острота. В селото имаше ковачница и Хисао ходеше там, когато му оставаше време, за да наблюдава майстора и да помага в разпалването на огъня с духалото.
По-рано, в седмия месец, Имаи Казуо бе изпратен в Инуяма, за да разкрие истината. Той се върна в средата на есента с радушно приетата и все пак озадачаваща вест, че заложниците са живи и че все така ги държат в крепостта Инуяма. Той донесе и други вести — че владетелката Отори очаква дете и че владетелят Отори провожда пищно шествие от пратеници в столицата. Свитата бе в Инуяма по едно и също време с Казуо и се готвеше да потегли за Мияко.
Акио посрещна първата вест с далеч по-малко доволство, отколкото се престори, че изпитва, втората го изпълни с горчива завист, а третата — с дълбоко безпокойство.
— Защо Отори се опитва да се хареса на императора? — попита той Казуо. — Какво означава това?
— Императорът е назначил нов генерал — Сага Хидеки, който през последните десет години полага усилия да разшири властта му на Изток. Най-сетне се е появил воин, който е в състояние да предизвика клана Отори.