„Аз спя“, повтаряше си момчето отново и отново, докато накрая, преди Акио да се върне, наистина потъна в сън, дълбок и безпаметен като смъртта.
На следното утро тялото на Госабуро лежеше сгърчено насред алеята. Беше удушен с гарота в стила на Племето. Никой не посмя дори да покаже, че скърби за него.
— Няма човек, който да иска да напусне Кикута и да се измъкне безнаказано — рече Акио на Хисао, докато се приготвяха да тръгват. — Запомни го. Такео и баща му дръзнаха да напуснат Племето. Исаму бе екзекутиран, същото очаква и Такео.
Акаши бе построен в годините на сблъсъци и смут, когато търговците трупаха печалби от воините, които се нуждаеха от оръжия и провизии; веднъж забогатели, те не виждаха причина да загубят придобитото и се бяха съюзили помежду си, за да бранят стоките и търговията си. Градът бе заобиколен с дълбок ров и всеки от десетте моста се охраняваше от войници. На територията му имаше няколко внушителни храма, които закриляха и насърчаваха търговията както в материалната, така и в духовната сфера.
Когато се издигаха във властта, военачалниците търсеха красиви предмети и дрехи, произведения на изкуството и други луксозни изделия от Шин и отвъд, осигурявани с охота от търговците в свободните пристанища. Някога семействата от Племето бяха по-силни търговци от търговците в града, но растящото благополучие на Трите провинции и съюзът с Отори бе подтикнал мнозина от фамилията Муто да се преместят в Хофу. По време на наложената от Акио изолация в планината дори останалите Кикута бяха проявили по-голям интерес към търговията и печалбата, отколкото към шпионажа и поръчковите убийства.
— Тези дни са безвъзвратно отминали — заяви Джизаемон, собственик на оживен бизнес с вносни стоки, посрещайки Акио без особена охота. — Трябва да се развиваме в крак с времето. Можем да търгуваме по-успешно и да упражняваме повече контрол върху събитията, като осигуряваме оръжия и други битови стоки или отпускаме парични заеми. Нека с всякакви средства да насърчаваме подготовката за война, като в същото време се стараем да предотвратим избухването й.
Хисао смяташе, че баща му ще реагира със същото насилие, каквото бе проявил по отношение на Госабуро, и изпита съжаление. Не искаше Джизаемон да умре, преди да му покажеше някои от чудните си съкровища — механични устройства за указване на времето, стъклени съдове с високи гърла за пиене, огледала и вкусни непознати храни, сладки и пикантни, и захар — думи, които никога не бе чувал.
Пътуването се бе оказало отегчително. Както Акио, така и Казуо отдавна вече не бяха в първа младост и в изпълненията им на актьори липсваха плам и въодушевление. Песните им бяха старомодни и отдавна забравени. Хората ги приемаха вяло, в едно село дори с открита враждебност — никой не пожела да им предложи подслон и бяха принудени да вървят цяла нощ.
Хисао тайно огледа баща си, при което установи, че е остарял; в скритото селище Акио разполагаше с потомствената власт на безспорен господар, внушаващ страх и респект у всички; тук, в тези износени и овехтели одежди приличаше на несретник. За момент Хисао изпита остра жалост към него, която се опита да разсее незабавно, тъй като жалостта всеки път го правеше уязвим за гласовете на мъртвите. Връхлетя го познатото главоболие, половината свят потъна в мъгла, жената шепнеше, но той не искаше да я слуша.
— Може би си прав — чу той да казва Акио, сякаш от разстояние. — Но войната не може да се избягва вечно. Научихме за пратениците на Отори до императора.
— Да, изпуснахте ги само за няколко седмици. Никога не съм виждал толкова пищно шествие. Отори трябва да са истински богати и освен това надарени с вкус и изисканост. Разправят, че това било влиянието на съпругата му…
— Значи императорът имал нов генерал? — прекъсна Акио ентусиазма на търговеца.
— Така е и което е по-важно, братовчеде, генералът вече разполагал с нови оръжия… или в най-скоро време щял да се сдобие с тях. Разправят, че владетелят Отори затова търсел начин да спечели благоволението на императора.