— Покажи ми.
— Не искам — възпротиви се тя.
— Нека видя този котешки дух, ако е там — гласът му изразяваше недоверие и пренебрежение.
Мая откликна с вътрешен изблик на гняв, който премина през тялото й, мощен и нечовешки, накара крайниците й да омекнат и да се изпънат и набръчка дрехата й; ушите й се свиха назад и тя оголи зъби, готова да скочи.
— Достатъчно — рече Таку тихо и я докосна леко по бузата. Животинската същност се усмири и замърка.
— Не ми повярвахте — рече Мая смутено. Цялата трепереше.
— Първоначално може би, но сега вече ти вярвам. Много интересно. И полезно, предполагам. Въпросът е как да те използваме най-добре? Някога приемала ли си формата му напълно?
— Веднъж — призна тя. — Последвах Сунаоми до светилището на Акане и го видях как се подмокри!
Таку долови нещо повече зад самохвалството.
— И какво? — подкани я той.
Няколко мига Мая остана безмълвна, а после заяви глухо:
— Не искам да го правя отново! Онова, което почувствах, никак не ми хареса.
— Това, дали ти харесва, няма нищо общо — заяви той. — Не ми губи времето. Трябва да обещаеш, че ще правиш само онова, което ти кажем със Сада. Никакви своеволия, никакви рискове и никакви тайни от нас!
— Заклевам се.
— Моментът никак не е подходящ за всичко това — рече Таку към Сада с известно раздразнение. — Опитвам се да държа Коно под контрол и да наблюдавам действията на брат ми, в случай че предприеме някакъв неочакван ход. И все пак, щом това е желанието на Такео, предполагам, че ще е по-добре да я задържа при себе си. Утре можеш да дойдеш с мен в крепостта. Облечи я като момче, но остани да живееш тук. Ти можеш да се представиш за каквато си искаш, но в къщата тя трябва да живее като момиче. Повечето от домакинството вече знаят коя е; трябва да бъде закриляна колкото се може по-дълго като дъщеря на владетеля Отори. Ще предупредя Хироши. Някой друг ще те разпознае ли?
— Никой не ме гледа в лицето — отвърна Мая. — Нали съм близначка.
— Близнаците са особено важни за Племето — отвърна той. — А къде е сестра ти?
— Остана в Хаги. Скоро ще замине за Кагемура — внезапно почувства болезнено липсата на Мики, на Шигеко и на родителите си. „Тук съм като някакво сираче, помисли си, като изгнаник. Може би ще стана като татко; открили са го в някакво забутано село, ама е по-талантлив от всички други в Племето.“
— Сега си лягай — нареди й строго Таку. — Трябва да обсъдя важни неща със Сада.
— Господарю Таку — Мая се поклони покорно пред него и пожела на двамата лека нощ. Едва бе влязла обратно в къщата, когато една от прислужниците я хвана и я прати да приготви постелите. Тя разгъна рогозките и разстла завивките, като пристъпваше тихо из дългите ниски стаи на къщата. Вятърът се бе усилил и свиреше през всички цепнатини, есенен и пронизващ, но Мая не чувстваше студ. През цялото време се вслушваше в приглушените думи откъм градината. Бяха й наредили да си легне и тя се бе подчинила, но не й бяха забранили да слуша.
Бе надарена с необикновения слух на баща си, а и цяла година той бе ставал все по-остър и по-прецизен. Когато най-накрая се озова в постелята, наостри уши, опитвайки се да отсее шепота на момичетата, които лежаха от двете й страни. Постепенно те млъкнаха и тихите им гласове отстъпиха място на последните летни насекоми, оплакващи настъпващия студ и собствената си смърт. Долови как кукумявката тихо размахва криле, докато се носеше през градината, и издиша почти безшумно. Лунната светлина отпечатваше решетъчни шарки върху хартиените прегради; луната притегляше кръвта й и я караше да тече устремно във вените й.
В далечината Таку каза:
— Доведох Коно тук, за да може лично да се увери в предаността на Маруяма към Отори. Опасявам се, че Зенко го е заблудил, че кланът Сейшуу са на ръба да се оттеглят отново и че Западът няма да подкрепи Такео.
— Нали Хироши е напълно надежден? — попита Сада.
— Ако не е, спокойно бих могъл да прережа и собственото си гърло — отвърна Таку.
Сада се засмя.
— Ти никога не би посегнал на живота си, братовчеде.
— Надявам се, че няма да ми се наложи. Може да го сторя от скука, ако трябва още дълго да се примирявам с присъствието на владетеля Коно.
— Ако скуката е онова, което те плаши, Мая ще ти бъде едно добро разнообразяване.