Опита се да се съсредоточи върху разговора с Хироши. Двамата бяха връстници, през новата година щяха да станат на двайсет и седем, но докато Таку притежаваше жилавото телосложение и неопределеното, подвижно лице на Муто, Сугита Хироши минаваше за красавец — с половин глава по-висок от Таку, по-широк в раменете, с бледата кожа и фините черти на воинската класа. Като момчета се бяха карали и надпреварвали помежду си за вниманието на владетеля Такео, бяха станали любовници за едно пламенно лято, в годината, когато бяха обяздвали заедно жребци, и оттогава бяха свързани в дълбоко и искрено приятелство.
Беше ранно утро; по всичко личеше, че предстои прекрасен есенен ден. Небето бе ясносиньо, слънцето току-що бе започнало да разпръсва омарата над златистите стърнища на оризищата. За първи път, откакто Таку бе пристигнал в компанията на владетеля Коно, двамата мъже имаха възможност да разговарят насаме. Обсъждаха предстоящата среща между владетеля Отори и Араи Зенко, която трябваше да се състои през следващите няколко седмици в Маруяма.
— Такео и господарката Шигеко със сигурност ще пристигнат преди следващото пълнолуние — рече Хироши, — но се движат с известно закъснение, тъй като се е наложило да се отбият в Тераяма, за да се поклонят на гроба на Мацуда Шинген.
— За Такео е голяма скръб в една година да загуби и двамата си велики учители. Едва успя да превъзмогне смъртта на Кенджи — отбеляза Таку.
— Кончината на Мацуда не бе тъй неочаквана, нито стъписваща както смъртта на Кенджи. Нашият игумен бе прехвърлил осемдесетте — необичайно дълъг живот. А и си има достойни последователи. Какъвто си и ти за Такео.
— Уменията и разбирането на Кенджи вече ми липсват — призна Таку. — С всяка изминала седмица положението все повече се усложнява — интригите на брат ми, които дори аз не съм в състояние да проумея напълно; владетелят Коно и изискванията на императора; отказът на Кикута да преговарят…
— По време на престоя ми в Хаги Такео ми се стори необичайно угрижен — отбеляза Хироши предпазливо.
— Освен скръбта му и въпросните държавни дела сигурно си има и други тревоги — отвърна Таку. — Бременността на владетелката Отори, проблемите с дъщерите му…
— Да не би да се е случило нещо с Шигеко? — прекъсна го Хироши. — Когато я видях неотдавна, беше в добро здраве…
— Не, доколкото знам. Става въпрос за близначките — рече Таку. — Мая е тук, при мен; длъжен съм да те предупредя, в случай че я разпознаеш.
— При теб? — повтори Хироши изненадан.
— Предрешена е като момче. Вероятно дори няма да я забележиш. За нея се грижи една млада жена, също предрешена като мъж, далечна моя роднина, казва се Сада.
Не беше необходимо да изрича името й, при все това не можа да се въздържи. „Обсебен съм“, помисли си.
— Но Зенко и Хана пристигат! — възкликна Хироши. — Те със сигурност ще я разпознаят!
— Предполагам, че Хана би могла. Почти нищо не й убягва.
— Така е — съгласи се Хироши.
За момент останаха безмълвни, а после и двамата прихнаха едновременно.
— Знаеш ли — рече Таку, — хората говорят, че ти така и не си успял да превъзмогнеш любовта си към нея и затова не си се оженил! — никога не бяха говорили за това, но любопитството му бе разпалено от собствената му обсебеност.
— Истина е, че по едно време наистина пламенно мечтаех да се оженя за нея. Всъщност копнеех да стана част от семейството на Такео, за да компенсирам липсата на свое собствено. Баща ми, както знаеш, бе убит във войната, а чичо ми и синовете му предпочетоха да сложат край на живота си, вместо да се предадат на Араи Дайичи. Когато Маруяма се съвзе след земетресението, живеех в домакинството на господаря Такео. Земите на моя род бяха върнати във владението, а мен ме пратиха в Тераяма да изучавам Пътя на хоо. Бях глупав и самонадеян като всеки младеж. Смятах, че накрая Такео ще ме осинови, особено след като не му се родиха синове — той се усмихна с ирония към самия себе си, но без горчивина. — Не ме разбирай погрешно. Не съм разочарован, нито разстроен. Осъзнавам, че истинското ми призвание е да служа. Радвам се, че съм управител на Маруяма, докато господарката Шигеко стане пълноправен собственик. Следващия месец тя ще встъпи във владение и скоро след това ще се върна в Тераяма, в случай че не й трябвам повече тук.