— Убеден съм, че ще има нужда от теб… поне за година-две. Няма защо да се погребваш като отшелник. Трябва да се ожениш и да имаш деца. А колкото до земята, Такео или Шигеко ще ти дадат каквото пожелаеш.
— Не съвсем — каза Хироши тихо, почти на себе си.
— Значи все още чезнеш по Хана?
— Не, бързо се излекувах от младежкото си увлечение. Хана е много красива, но съм доволен, че брат ти я взе за жена.
— За Такео щеше да е по-добре, ако беше ти — рече Таку, питайки се какво друго би могло да пречи на Хироши да се ожени.
— Те двамата чудесно подхранват взаимните си амбиции — съгласи се Хироши и побърза да смени темата. — Но ти все още не си ми казал защо Мая е тук.
— Трябва да бъде държана далеч… от своите братовчеди, които понастоящем се намират в Хаги, както и от другата близначка. А и някой трябва да я наблюдава постоянно, поради което Сада пристигна с нея. На мен също ще ми се наложи да прекарвам известно време с нея. Не мога да ти обясня всички причини. Разчитам на теб да прикриваш отсъствието ми и да забавляваш владетеля Коно… като между другото го убедиш в пълната лоялност на клановете Сейшуу към Отори.
— Мая застрашена ли е по някакъв начин?
— Самата тя представлява заплаха — отвърна Таку.
— Но защо не пристига открито като дъщеря на владетеля Отори и не отсяда тук, както често е правила досега? — тъй като Таку забави отговора си, Хироши добави: — Обичаш да се правиш на тайнствен, нали!
— Ще е по-полезна, ако не е я разпознаят — отвърна Таку накрая. — И бездруго е дете на Племето. Като Отори Мая не може да бъде нищо друго, а в Племето може да приема различни роли.
— Предполагам, че владее всички номера, с които ти ме дразнеше едно време — усмихна се Хироши.
— Тези номера, както ти ги наричаш, неведнъж са ми спасявали живота! — отвърна рязко Таку. — Освен това смятам, че Пътят на хоо има и свои собствени!
— Големите учители, като Мийоши Гемба и Макото, притежават много умения, които изглеждат свръхестествени, но са резултат от години усилени тренировки и самоусъвършенстване.
— Е, при Племето е почти същото. Нашите умения може да са наследени, но са нищо без обучение. И все пак не друг, а именно твоите учители успяха да повлияят на Такео да не прибягва до война… нито на Запад, нито на Изток, нали така?
— Да, когато пристигне, той ще уведоми владетеля Коно, че нашите пратеници са на път към Мияко, за да подготвят посещението му през следващата година.
— Смяташ ли, че тази визита е разумна? Или Такео просто се поставя в подчинение на новия генерал, Ловеца на кучета?
— Всичко, което предотвратява една евентуална война, е разумно — отвърна Хироши.
— Прости ми, но това са странни слова в устата на един воин!
— Таку, ние и двамата видяхме гибелта на бащите си…
— Моят поне си я заслужи! Никога няма да забравя онзи момент, в който си мислех, че Такео трябва да убие Зенко…
— Баща ти е постъпил според убежденията си — отбеляза спокойно Хироши.
— Да, но предаде Такео, след като бе сключил съюз с него! — възкликна Таку.
— И да не го бе сторил, рано или късно Такео щеше да се обърне срещу него. Такава е самата природа на нашето общество. Сражаваме се, докато ни дойде до гуша от война, а след няколко години вече ни е омръзнал мирът и отново се хвърляме в сражение. Прикриваме природната си кръвожадност и желание за мъст с измислени кодекси на честта…
— Ти наистина ли никога не си убивал човек? — попита внезапно Таку.
— Усвоил съм много начини да отнемам живот, бях обучаван на бойна тактика и военна стратегия, когато още нямах десет години, но никога не съм се сражавал в истинска битка и досега не съм убивал. Надявам се никога да не го сторя.
— Озовеш ли се насред бой, ще си промениш мнението — рече Таку. — Ще се защитаваш като всички хора.
— Може би. Но междувременно ще направя всичко възможно, за да не допусна нова война.
— Опасявам се, че брат ми Зенко и императорът ще те принудят. Особено ако са се сдобили с пушки. Можеш да бъдеш сигурен, че няма да се успокоят, преди да изпробват лично новите си оръжия.
В противоположния край на градината се долови някакво движение; един пазач изтича напред и коленичи пред Хироши:
— Господарю Сугита, владетелят Коно пристига!
В присъствието на благородника двамата се промениха — Таку стана по-сдържан, а Хироши — привидно по-открит и общителен. Коно искаше да види колкото се може повече от града и околността и те му организираха много излети, по време на които благородникът бе разнасян в пищен лакиран паланкин, украсен с позлата, а двамата му домакини яздеха.