Есента течеше все така ясна и ведра, а с всеки изминал ден багрите на листата ставаха по-ярки. Хироши и Таку не спираха да хвалят пред Коно богатствата на владението, сигурната му защита, многобройната войска, доволството на хората и безпрекословната им вярност към владетеля Отори. Благородникът посрещаше тази информация с обичайната си сдържана вежливост, без да дава и най-малък израз на истинските си чувства.
Понякога на тези излети ходеше и Мая, яхнала коня на Сада. От време на време тя се озоваваше тъй близо до Коно и съветниците му, че можеше да чуе какво си приказват. Разговорите им изглеждаха безинтересни и маловажни, но тя ги запаметяваше и после ги повтаряше дума по дума пред Таку. През два-три дни той пристигаше в къщата, където бяха отседнали със Сада. Двете спяха в малка стая в задната част, тъй като понякога Таку се появяваше доста късно през нощта и независимо от часа винаги държеше да види Мая, дори и да е заспала. От нея се очакваше да се събуди моментално, в типичния за Племето начин, по който всички те контролираха не само потребността си от сън, но и своите нужди и желания. В такива моменти й се налагаше да мобилизира цялата си енергия и внимание, за да участва пълноценно в среднощните сеанси с учителя си.
Често Таку беше уморен и напрегнат, в резултат на което търпението му се изчерпваше твърде бързо; тогава работата вървеше бавно и трудно. Мая искаше да му съдейства, но се страхуваше от онова, което можеше да й се случи. Понякога закопняваше да си е у дома в Хаги, при майка си и сестрите си. Искаше й се да е просто дете, да е като Шигеко, без сестра близначка и без товара на дарбите си. Превъплъщението й в момче по цял ден я изтощаваше, но това бе нищо в сравнение с новите изисквания. Таку вече смяташе, че доскорошното й обучение в Племето е било твърде лесно — преминаването в състояние на невидимост и използването на фалшив образ й се удаваха естествено, но този нов път изглеждаше далеч по-труден и опасен. Тя отказваше да му се подчинява понякога със студена враждебност, друг път с гняв. Започна горчиво да съжалява за смъртта на котето и за духа му, който се бе вселил в нея. Умоляваше Таку да го прогони.
— Не мога — отвръщаше той. — Единственото, което мога да направя, е да те науча как да го управляваш и да го подчиняваш.
— Стореното — сторено — заключаваше Сада. — Сега ще трябва да живееш с него.
Тогава Мая се засрами от слабостта си. Преди време смяташе, че ще й хареса да се превъплъти в котето, но това се оказа по-мрачно и по-страшно, отколкото бе очаквала. Животното искаше да я отведе в друг свят, населен с призраци и духове.
— То ще ти дава сила — заяви Таку. — Силата е там — ти просто трябва да я грабнеш и да я използваш!
Но макар че под неговата опека и с неговите напътствия все повече опознаваше вселилия се в нея дух, тя не успяваше да направи онова, което знаеше, че Таку очаква от нея — да приеме формата му и да я използва.
Двайсет и пета глава
Наближаваше пълнолунието на десетия месец и навсякъде започнаха приготовления за есенния фестивал. Въодушевлението тази година беше по-голямо, тъй като на тържествата щяха да присъстват лично владетелят Отори и най-голямата дъщеря — господарката Шигеко, наследницата на Маруяма. Танците започнаха; всяка вечер пременените в ярки одежди и нови сандали жители на града се изсипваха на улицата, пееха и размахваха ръце над главите си. Мая бе наясно, че баща й е известен и дори обичан, но не си даваше сметка до каква степен, докато не го чу от устата на хората, с които се смесваше. Разнесе се и новината, че владението Маруяма ще бъде официално предоставено на Шигеко, която вече бе навършила пълнолетие. Тя щеше да стане новата владетелка Маруяма.
Бе като част от легенда — име, което, откакто се помнеше, Мая чуваше да се произнася от Чийо, от Шизука, от изпълнителите на балади, които рецитираха поемите за клана Отори по ъглите на улиците и по бреговете на реките.
— Както изглежда, майка ми ще оглави Племето, а господарката Шигеко един ден ще управлява Трите провинции, тъй че по-добре ставай пак момиче, преди да остарееш съвсем! — подразни я Таку.
— Трите провинции не ме интересуват, но бих искала да оглавя Племето! — заяви Мая в отговор.