Двайсет и шеста глава
Отори Такео и Араи Зенко пристигнаха в Маруяма почти едновременно в деня преди пълнолунието. Такео дойде от Ямагата и доведе голяма свита от приближени и съветници, между които Мийоши Кахей и брат му Гемба. Съпровождаше го и Шигеко, а цялата документация на управата, която трябваше да бъде попълнена и обработена, се превозваше от обоз товарни коне. Зенко пристигна със също толкова многобройна кохорта от васали и прислужници, заедно с ястребите си и с любимото кученце на владетелката Араи, която придружаваше съпруга си в изкусно гравиран и украсен паланкин. След тях се източи цял керван коне, натоварени с пищни дарове и разкошни одежди.
Пристигането на двамината господари в града предизвика задръстване по улиците и необичайно оживление по хановете и квартирите за нощувка. За жителите на града срещата на големците означаваше допълнителна работа, но и извънредни печалби. Лятото бе щедро и великодушно, а реколтата — особено богата; Маруяма щеше да бъде предоставена на своята наследница, тъй че имаше много поводи за празнуване. Целият град бе окичен с развявани от нежния бриз флагове, които изобразяваха облия хълм на Маруяма заедно с чаплата на клана Отори, а изкусни готвачи се надпреварваха помежду си да създават чудни ястия с кръгла форма в чест на пълнолунието.
Такео наблюдаваше цялото това оживление с огромно задоволство. Маруяма му бе скъпа на сърцето, защото тук бе прекарал първите няколко месеца от своя брачен живот и бе започнал да прилага в действие всичко, което бе научил за управлението и земеделието от владетеля Шигеру. В онази първа година от възкачването му на власт Маруяма бе почти унищожена от тайфуна и земетресението. Сега, шестнайсет години по-късно, вече бе благоденстваща и мирна; търговията процъфтяваше, художниците й преуспяваха, всички деца бяха сити, раните от гражданската война отдавна бяха зараснали. Шигеко щеше да поеме това владение и да го управлява по право. Такео беше убеден, че тя го заслужава и ще бъде достойна за него.
Трябваше постоянно да си напомня, че е тук, за да се срещне с двамата мъже, които можеха да й го отнемат.
Единият от тях — владетелят Коно — бе настанен в резиденцията на крепостта също като Такео и Шигеко. Зенко бе отведен в най-престижната и луксозна къща до самите зидове на крепостта, в бившия дом на Сугита Харуки — някогашния главен васал на владението, който заедно със синовете си бе сложил край на живота си, за да не предаде доброволно града на Араи Дайичи. Такео се запита дали Зенко знаеше нещо за историята на тази къща, за верността на някогашните й обитатели, и се надяваше да му повлияят духовете на тези доблестни покойници.
Преди вечеря, когато трябваше да се срещне с тези прикрити врагове, изпрати да повикат Хироши, за да разговаря с него насаме. На пръв поглед спокоен и бдителен, младият мъж бе обладан от някакво скрито вълнение, което Такео не можеше да си обясни. След като обсъдиха планираните за следващия ден процедури и церемонии, Такео му благодари за усърдието.
— Ти посвети много години от живота си в служба на моето семейство. Заслужаваш награда за верността си. Искаш ли да останеш в Западната провинция? Ще ти намеря имение и съпруга. Мислил съм за Каори — внучката на владетеля Терада. Тя е чудесна млада жена и голяма приятелка на дъщеря ми…
— Да ми дадете земя в Маруяма, би означавало да я отнемете от другиго или от господарката Шигеко — отвърна Хироши. — Вече споменах пред Таку, че ще остана тук, докато имате нужда от мен… но истинското ми желание е да получа позволение да се оттегля в Тераяма и да следвам Пътя на хоо — при тези думи Такео го изгледа изпитателно, но не каза нищо. Хироши срещна погледа му и после извърна очи. — Колкото до брака… благодаря за грижата, но, честно казано, не изгарям от желание да се женя, а и нямам какво да предложа на една съпруга.
— Всяко семейство в Трите провинции би те приело с радост за свой зет. Ти не се цениш достатъчно. Ако Терада Каори не ти харесва, нека ти намеря друга. Имаш ли някоя предвид?
— Не — отвърна Хироши.
— Знаеш каква обич изпитва към теб цялото ми семейство — продължи Такео. — Ти си като брат на дъщерите ми; ако не бяхме тъй близки по възраст, бих гледал на теб като на син.