— Владетелю Отори, умолявам ви, нека прекратим този разговор! — призова го почтително Хироши. Вратът му бе почервенял издайнически. Той се опита да прикрие мъката си с усмивка. — Вие сте тъй щастлив в своя брак и искате всички ние да изпитаме същото! Но моят път е друг, друго е призванието ми… Единствената ми молба е да ми позволите да поема по него.
— Никога не бих ти попречил! — отвърна Такео и реши засега да изостави въпроса за брака. — Но и аз имам молба към теб: да ме придружиш, когато догодина поема към столицата. Както знаеш, възнамерявам да направя мирно посещение по съвет на учителите от Пътя на хоо. Искам и ти да участваш.
— За мен е голяма чест — отвърна Хироши. — Благодаря ви.
— Шигеко ще дойде с мен, пак по съвета на учителите. Трябва да се грижиш за безопасността й, както винаги досега — Хироши се поклони безмълвно. — Дъщеря ми предложи да вземем кирина… И наистина той би бил наистина изключителен дар за императора.
— Готов сте да подарите кирина!? — възкликна Хироши.
— Бих принесъл в дар всичко, ако с това мога да обезпеча мирното съществуване на страната ни — отвърна Такео.
Дори Шигеко? Никой не изрече тези думи, но те отекнаха в съзнанието на Такео. Той все още не знаеше отговора.
Нещо от този разговор вероятно го бе обезпокоило, защото в миговете, когато не беше зает с владетеля Коно, Зенко или Хана по време на вечерята, той се улавяше, че наблюдава Хироши и дъщеря си по-внимателно от обичайното. Те и двамата бяха някак мълчаливи и сериозни, при това почти не се поглеждаха, нито се обръщаха един към друг. Не успя да долови някакво конкретно чувство между тях; въобрази си, че сърцето на Шигеко е незасегнато. Но без съмнение и двамата бяха твърде вещи в прикриването на чувствата си.
Вечерята бе официална и елегантна, като включваше есенните специалитети на Западната провинция — елхови гъби, дребни раци и скариди, осолени и хрупкави, кестени и ядки от гинко, сервирани върху черни лакирани подноси и кремави глинени съдове от Хаги. Каеде бе помогнала резиденцията да възстанови някогашната си красота — рогозките бяха златистозелени и пръскаха сладък аромат; подовете и гредите лъщяха и излъчваха топлина и уют; преградите зад тях бяха изрисувани с птиците и цветята на есента — дъждосвирци в шипков храст, яребици с хризантеми. Такео се запита какво ли смяташе Коно за обстановката и как изглеждаше тя в сравнение с двора на императора.
Беше извинил отсъствието на съпругата си с новината за бременността й и бе доловил, че Зенко и Хана са сякаш леко разочаровани, тъй като очевидно новото положение щеше да отдалечи плановете за осиновяване на което и да е от момчетата им. След едва забележимата пауза на неловкост Хана се впусна във възторжени поздравления и надежди, че сестра й ще се сдобие със син. Такео на свой ред се постара да похвали Сунаоми и Чикара, което не му бе трудно, тъй като искрено харесваше двете момчета.
Коно обяви вежливо:
— Получих писма от Мияко. Разбрах, че следващата година възнамерявате да направите посещение при императора.
— Стига той да благоволи да ме приеме — отвърна Такео.
— Вярвам, че ще го стори. Вие сте обект на всеобщо любопитство. Дори владетелят Сага Хидеки е изразил желание да се запознае с вас.
Такео си даваше сметка, че Зенко следи всяка дума, макар че бе свел поглед. „И ако там ми устроят засада и ме убият, Зенко ще чака в Западната провинция и ще атакува в гръб с благословията на императора…“
— Всъщност владетелят Сага планира някакво състезание — продължи Коно. — Пише ми, че вместо да пролива кръвта на хиляди мъже, би предпочел да срещне владетеля Отори в някаква игра… в двубой… може би отстрелване на кучета. Това е неговата страст.
Такео се усмихна:
— Явно владетелят Сага няма информация за нашите дела. Иначе би бил наясно, че осакатената ми ръка не ми позволява да стрелям с лък. — „За щастие, помисли си той неволно, че и бездруго никога не съм бил голям майстор с лъка.“
— Е, тогава може би някаква друга надпревара. Дали бременността на съпругата ви ще й попречи да ви придружи?
— Естествено. Но с мен ще дойде най-голямата ми дъщеря.
Шигеко вдигна глава и погледна баща си. Погледите им се срещнаха и тя му се усмихна.
— Господарката Шигеко още ли не е сгодена? — попита Коно.
— Все още не — отвърна Такео.