— Владетелят Сага наскоро овдовя — гласът на Коно бе хладен и безстрастен.
— Искрено съжалявам — Такео се запита дали би могъл да даде дъщеря си на такъв мъж, особено ако съюзът с него можеше да осигури мира в Трите провинции…
Шигеко заговори с ясен и категоричен тон:
— Очаквам с нетърпение да се запозная с владетеля Сага. Може би той ще ме приеме като заместник на баща ми в което и да е състезание?
— Господарката Шигеко е много веща с лъка — добави Хироши.
Такео с удивление си спомни думите на Гемба: „В Мияко ще има някакво състезание… дъщеря ти също трябва да дойде. Налага се да усъвършенства ездата си и стрелбата с лък…“ Откъде би могъл да знае?
Той отправи поглед към Гемба, който седеше на известно разстояние от тях до брат си Кахей. Гемба не отвърна на погледа му, но на възпълното му лице се мярна бегла усмивка. Кахей изглеждаше по-строг, прикривайки неодобрението си.
„Все пак това потвърждава съвета на учителите, взе да разсъждава бързо Такео. Ще отида в Мияко. Ще приема предизвикателството на Сага, каквото и да е. Ще уредим нещата помежду си. Няма да има война.“
Коно изглеждаше не по-малко изненадан от Такео, макар и по друга причина.
— Нямах представа, че жените в Трите провинции са толкова талантливи и смели — заяви той накрая.
— Вероятно също както владетелят Сага, и вие не ни познавате добре — отвърна Шигеко. — А това е още една причина да посетим столицата. Така ще имате възможност да почнете да ни разбирате — тя говореше вежливо, но никой не би могъл да пропусне скритата зад думите й властност — не прояви и сянка от притеснение, не изглеждаше уплашена.
Такео я погледна със зле прикрито възхищение. Дългите й коси падаха свободно и обгръщаха раменете й; гърбът й бе изправен, кожата й сякаш сияеше на фона на бледожълтите и златисти багри на робата й, изпъстрена с ярки кленови листа. Видът й му припомни първия път, в който бе видял владетелката Маруяма Наоми; беше я оприличил на Джато с нейната ведра красота, която прикриваше силата й. Сега видя същата сила в дъщеря си и някъде дълбоко в себе си почувства облекчение. Каквото и да се случеше с него, вече си имаше наследник. Още една причина да запази неприкосновеността на Трите провинции, за да можеше тя да ги наследи.
— Очаквам пристигането ви там с нетърпение! — възкликна Коно. — Надявам се въпреки гостоприемството на владетеля Отори да ми бъде позволено да се върна в Мияко преди вашето посещение, за да уведомя негово божествено величество за онова, което съм научил тук — той се приведе напред и добави някак разпалено: — Смея да ви уверя, че всичко, което му докладвам, ще бъде във ваша полза!
Такео се поклони леко в знак на съгласие. Колебаеше се каква част от думите на Коно бяха искрени и какви ли интриги плетяха двамата със Зенко. Надяваше се Таку да знае повече и се питаше къде ли е в момента и защо не присъства на официалната вечеря. Може би Зенко нарочно бе отпратил брат си? Освен това нямаше търпение да получи информация за Мая. Неволно се питаше дали отсъствието на Таку не е свързано с нея, дали не е в беда, дали не е избягала… Усети, че мисълта му блуждае. Не беше чул последните думи на Коно. Наложи си да се съсредоточи върху настоящето.
Нямаше видима причина да задържа повече благородника в Западната провинция; наистина сега вероятно бе най-подходящият момент да го изпрати обратно у дома, докато бе пълен с впечатления за благоденствието на владенията, за верността на клановете Сейшуу… и за красотата, характера и силата на дъщеря му. Но би искал да получи информация от Таку и да разполага с повече подробности за пребиваването на Коно в Западната провинция, както и за отношенията на благородника със Зенко и Хана.
Тържествата продължиха до късно през нощта — музиканти акомпанираха на певци и танцьори, а откъм града звуците на барабани отекваха над неподвижните води на реката и на рова. Такео спа неспокойно, съзнанието му бе все така изпълнено с тревожни мисли за дъщеря му, за Каеде и за нероденото дете. Събуди се рано от усещането за болезнени спазми в осакатената си ръка и за тъпа болка почти в цялото тяло. Нареди да събудят Минору и докато пиеше чай, отново изслуша казаното предишната нощ, за да се увери, че всичко е записано правдиво, тъй като през цялата вечер Минору бе скрит зад една преграда. След като Коно можеше да получи разрешение да си тръгне, трябваше да се уредят нужните подробности.
— Как ще пътува владетелят Коно — по суша или по море? — попита Минору.