— С кораб, ако иска да пристигне преди зимата — отвърна Такео. — На хребета Висок облак сигурно вече има сняг, няма да успее да стигне, преди да затворят проходите. Може да следва пътя до Хофу и да се качи от там.
— Значи ще пътува с владетеля Отори до Ямагата?
— Да, предполагам. Там ще трябва да му организираме още едно подобаващо представяне. Ти по-добре подготви владетелката Мийоши — Минору се поклони. — Минору, ти си присъствал на всичките ми срещи с владетеля Коно. Отношението му към мен снощи бе някак по-различно, как мислиш?
— Изглеждаше по-миролюбив — отвърна Минору. — Сигурно е видял популярността на владетеля Отори, любовта и предаността на народа. Убеден съм, че в Ямагата владетелят Мийоши ще даде информация за силата и числеността на нашата войска. Владетелят Коно трябва да се върне при императора с убеждението, че Трите провинции няма да бъдат отстъпени лесно и…
— Продължавай — подкани го Такео.
— Не ми е работа да го казвам, но господарката Шигеко не е омъжена, тъй че без съмнение владетелят Коно би предпочел да води преговори за брак, отколкото да започне война, която не може да бъде спечелена. Ако той ще е посредникът, трябва да разполага с одобрението и доверието на бащата на булката.
— Добре, ще продължим да го ласкаем и да се стараем да го впечатлим. Имаме ли някакви вести от Муто Таку? Очаквах го снощи.
— Изпратил е извинения до брат си, че не е добре… нищо повече — отвърна Минору. — Да потърся ли връзка с него?
— Не, сигурно има основателна причина за неявяването му. Дано поне е жив.
— Нима някой би нападнал господаря Муто тук, в Маруяма?
— Таку е оскърбил мнозина, докато ми е служел. Никой от нас вече не може да е в безопасност.
Флаговете на Маруяма, Отори и Сейшуу се вееха над моравата за конете пред крепостта. Ровът гъмжеше от плоскодънни лодки, претъпкани със зрители. За представителите на висшата класа бяха разпънати копринени шатри, от чиито върхове висяха украсени с пискюли хоругви. Такео седеше на повдигнат подиум в една от тези шатри, чийто под бе покрит с килими и възглавници. От дясната му страна беше Коно, от лявата — Зенко, а малко зад него — Хана.
Пред тях, неподвижен като издълбано в камък изображение, чакаше Хироши, възседнал бледосивия кон с черната грива и опашка, който Такео му бе подарил преди толкова години. Зад него, с лакирани в черно ковчежета в ръце, стояха старейшините на клана, до един пременени в тежки роби, извезани със златно и с черни шапки на главите. В ковчежетата се намираха съкровищата на владението и свитъците с родословието, което проследяваше произхода на Шигеко и връзката й с всички предходни владетелки на Маруяма.
„Каеде трябваше да е тук“, помисли си със съжаление Такео; копнееше да я види, представи си как й описва тържествената картина, пред очите му изникна нежната заобленост на корема й, където растеше тяхното дете.
Такео нямаше участие в планирането на церемонията — тя беше изцяло дело на Хироши, тъй като се пресъздаваше древен ритуал от Маруяма, който не бе изпълняван, откакто владетелката Наоми бе наследила областта. Той плъзна поглед по събралото се множество, като се питаше къде ли е Шигеко и кога ще се появи. Сред тълпите в лодките внезапно зърна Таку, не пременен в официална роба като брат си, а в обикновените избелели дрехи на търговец. До него стояха висок младеж и момче, което му се стори някак познато. Трябваха му няколко мига, докато осъзнае, че това е дъщеря му Мая.
Бе обзет от удивление, че Таку я бе довел тук тъй предрешена. Същевременно въздъхна от облекчение, че е жива и на пръв поглед невредима. Изглеждаше по-слаба и малко по-висока, а върху изтънялото й лице очите й се открояваха по-ясно. „Младежът сигурно е Сада“, помисли си, макар че лъжливата външност бе непроницаема. Сигурно Таку не бе пожелал да остави Мая, иначе би се появил в обичайните си одежди. Вероятно бе очаквал Такео да ги зърне, дори и никой друг да не ги забележи. Какво съобщение му предаваше? Трябваше да се види с тях… щеше да ги потърси довечера.
Вниманието му бе привлечено обратно към церемонията от тропот на конски копита. От западния край на вътрешния двор към тях пое малко шествие от жени, яхнали коне. Това бяха съпругите и дъщерите на старейшините, които чакаха зад Хироши. Бяха въоръжени в стила на жените от Западната провинция — с лък на рамо и с колчан със стрели на гърба. Такео се възхити на конете на Маруяма, тъй високи и изискани на вид, а сърцето му се изпълни с още по-голяма гордост, когато видя дъщеря си на гърба на най-красивия жребец — черния, който тя лично бе обяздила и нарекла Тенба.