Конят бе превъзбуден и подскачаше леко, отмятайки глава, а когато Шигеко го накара да спре, се изправи на задните си крака. Тя също седеше на седлото неподвижна като гравирано изображение; косите й, събрани леко на гърба, бяха черни като гривата и опашката на коня и блестяха като косъма му на есенното слънце. Тенба се усмири.
Шествието спря пред старейшините, които едновременно паднаха в дълбок поклон с ковчежетата в изпънатите си ръце.
Хироши изрече високо:
— Господарке Маруяма Шигеко, дъщеря на Ширакава Каеде и втора братовчедка на Маруяма Наоми, приветстваме ви с добре дошла във владението, което бе държано под попечителство за вас — той освободи нозе от стремената, слезе от коня, измъкна меча от пояса си, коленичи пред нея и й го поднесе в протегнатите си ръце.
Тенба се стресна от внезапното движение на мъжа и Такео видя как за миг Хироши загуби самообладание. Осъзна, че тревогата му далеч надхвърля грижата на един васал за господарката му. Спомни си седмиците, които бяха прекарали заедно, обяздвайки жребеца. Предишните му подозрения се потвърдиха. Не знаеше какви бяха чувствата на дъщеря му, но вече нямаше съмнения относно чувствата на Хироши. Сега му се струваха толкова очевидни, че му бе необяснимо как така не ги бе осъзнал по-рано. Усети, че се раздвоява между раздразнението и жалостта — бе невъзможно да даде на Хироши онова, което той желаеше, но въпреки това се възхищаваше на неговото самообладание и преданост. „Причината е, че бяха отгледани заедно, помисли си. Тя е привързана към него, чувства го като брат, но не му е отдала сърцето си.“ Продължи да наблюдава внимателно дъщеря си, когато две от жените слязоха от седлата и отидоха да хванат юздите на Тенба. Шигеко се плъзна грациозно по гърба на коня и застана с лице към Хироши. Той впери взор в нея и погледите им се срещнаха. Тя му се усмихна леко и пое меча от ръцете му. После се обърна и го протегна последователно в четирите посоки, като се покланяше на тълпата, на своите васали и приближени.
Надигна се мощен вик, все едно всички присъстващи заговориха в един глас, след което звукът се разстла като вълна, заляла ситните камъчета върху брега, и премина в радостни възгласи. Конете се изправиха на задните си крака от вълнение. Шигеко втъкна меча в пояса си и отново се качи на седлото, последвана от останалите жени. Конете препуснаха в галоп из двора, след което се наредиха в една линия срещу мишените. Всяка от ездачките пусна юздите върху врата на коня си, взе лъка, сложи стрела и опъна тетивата. Извършиха всичко това едновременно, с едно-единствено бързо и плавно движение. Стрелите полетяха и затрополиха една след друга, забивайки се в мишените. Накрая дойде ред и на Шигеко. Тя пришпори черния кон, който полетя напред като вятър, като божествен кон и стрелата й се заби право в целта. Тя обърна коня, препусна обратно и закова точно пред Такео. Скочи от гърба на Тенба и заговори с ясен глас:
— Маруяма се заклева във вярност към клана Отори и като признание за това поднасям в дар този кон на владетеля Такео, моя баща — тя протегна ръка, стиснала юздите, и сведе глава в поклон.
Откъм тълпата се разнесе нов мощен вик, когато Такео се изправи и слезе от подиума. Приближи се до Шигеко и пое юздите на коня от нея, обзет от неизразимо вълнение. Животното сведе глава и я отърка в рамото му. Очевидно беше със същото потекло, към което принадлежеше Кю — конят на Шигеру, както и Аои — ранен смъртоносно от великана Джин-Емон. Усещаше миналото навсякъде около себе си, духовете на мъртвите, одобрителния им поглед. Изпита гордост и признателност, че двамата с Каеде бяха отгледали и възпитали това красиво момиче, че тя бе навършила пълнолетие и бе станала пълноправен собственик на своето наследство.
— Надявам се, че ще го заобичаш колкото Шън — добави тихо тя.
— Не съм виждал по-изящен кон… когато се движи, сякаш лети — вече копнееше да усети силата му под себе си, да постави началото на дългата и загадъчна връзка между две живи същества. „Той поне ще ме надживее“, помисли си с радост.
— Няма ли да го пробваш?
— Не съм облечен за езда. Нека го отведа обратно, а по-късно ще пояздим заедно. Благодаря ти от все сърце. Не би могла да ми поднесеш по-ценен дар.
Привечер, когато слънцето вече се спускаше на запад, те препуснаха по неговата пътека през крайбрежната долина към устието на реката. Компанията се състоеше не само от Такео, Шигеко и Хироши, макар че тримата биха предпочели да е така, а и от владетеля Коно, Зенко и Хана. Зенко заяви, че се е преситил от пиршества и церемонии и има нужда от един хубав галоп, за да проясни мислите си. Хана искаше да изведе ястребите, а Коно призна, че споделя страстта й към лова с тези хищни птици. Пътят им ги преведе покрай селцето на низвергнатите, което Такео бе основал много отдавна, още докато Джо-Ан беше жив. Низвергнатите продължаваха да щавят кожи на това място и по тази причина хората ги отбягваха, но ги бяха оставили на мира, закриляни от законите на Трите провинции. Сега синовете на мъжете, които бяха построили моста над реката, работеха рамо до рамо със своите бащи и чичовци; младите, както и старите, изглеждаха сити и здрави.