Такео спря, за да поздрави старейшината на селцето заедно с Хироши и Шигеко, а другите продължиха напред. Когато застигнаха ловната дружинка, ястребите вече бяха пуснати и се виеха високо над полюшващите се като морски вълни треви, а последните слънчеви лъчи обсипваха със златисто сияние украсените с пискюли глави.
Такео вече почваше да привиква към новия си кон, оставяйки го да препуска във все по-бърз галоп през равнината. Беше по-неуравновесен от Шън и може би не толкова умен, но с желание да угоди на своя ездач, също толкова отзивчив и значително по-бърз. Подплаши се веднъж, когато една яребица се стрелна между краката му с пърхащи криле, и Такео трябваше да упражни известна сила, за да му напомни кой командва. „Само че няма да ми се налага да разчитам на него в битка, каза си той. Тези дни са отминали безвъзвратно.“
— Добре си се грижила за него — каза на Шигеко. — Изглежда изряден.
— Каквито и недъзи да мъчат владетеля Отори, майсторството му с конете е останало ненакърнено — отбеляза владетелят Коно.
— Наистина, когато яздя, просто ги забравям — отвърна Такео с усмивка.
На седлото отново се чувстваше като младеж. Помисли си, че би могъл и да хареса Коно, че вероятно не го беше преценил правилно, а след това се смъмри, че е толкова податлив на ласкателства.
Над главата му се виеха четирите ястреба; в същия миг два от тях се спуснаха рязко и се устремиха към земята. Единият се издигна отново, сграбчил яребица в извитите си нокти, а другият изкряска гневно. Това му напомни, че точно както силните се хранят със слабите, така и неговите врагове ще заситят глада си с него. Представи си ги като хищни ястреби, които се вият и кръжат над плячката си.
Поеха обратно по здрач; пълната луна вече изгряваше отвъд пасбището, улиците гъмжаха от хора, светилищата и дюкяните бяха претъпкани, а въздухът ухаеше, наситен с аромата на печени оризови сладки, змиорка на скара, сусамово олио и соя. Такео бе поласкан от отклика на тълпата. Жителите на града почтително му правеха път, мнозина спонтанно падаха на колене или викаха имената им — неговото и на Шигеко.
Двайсет и седма глава
Крепостта и градът бяха потънали в тишина. Луната бе залязла, а нощното небе бе обсипано с ярки звезди. Такео седеше с Минору и прехвърляше отново вечерния разговор, изслушвайки впечатленията на младия мъж. Край тях горяха две лампи.
— Ще изляза за малко — каза Такео, щом приключиха. — Искам да се видя с Таку, преди да тръгна, а това трябва да стане в рамките на следващите два дни, ако държим да отведем Коно до Хофу преди зимата. Остани тук и ако някой дойде и пита за мен, престори се, че в момента вършим някаква спешна и поверителна работа и не може да ни безпокоят. Ще се прибера преди зазоряване.
Минору бе свикнал на такива заръки и затова само се поклони безмълвно. Помогна му да се преоблече в тъмните дрехи, които господарят му често носеше нощем. Такео уви един шал около главата си, за да скрие лицето, взе две стъкленици вино, един къс меч и калъфа с ножовете за хвърляне и ги мушна в робата си. Излезе на верандата и потъна в нощта.
„Де да можеше да ме зърне сега Коно“, помисли си, докато минаваше покрай стаите на благородника, чувайки го да диша дълбоко в съня си. Но знаеше, че бе неуязвим за чужд поглед, тъй като бе загърнат в мантията на невидимостта. Също както ездата, това го караше отново да се чувства млад. Все още изпитваше искрено удоволствие, когато решаваше да се възползва от древните умения на Племето. Спря в края на градината и се ослуша напрегнато. След като установи, че не долавя никакъв звук, скочи върху зида, който отделяше градината от първия двор. Притича по стената до противоположния край и се спусна във втория двор, където държаха конете. Флаговете все още висяха там, оклюмали под бледата светлина на звездите. Реши, че е твърде студено за плуване, затова, след като премина на отсрещната страна, изкатери тамошния зид и стигна по него до главната порта. Стражите бяха будни — чу ги да си говорят, докато прекосяваше широкия извит покрив, но те не доловиха присъствието му. Притича по моста, възстанови очертанията си в другия му край и пое бързешком по лабиринта от улички отвъд.