- От моето тяло не си виждал - отвърна сприхаво тя.
- Още не. - Той се ухили и я остави насаме.
Нямаше от какво да се тревожи - беше задръстена като лондонската канализация. Може би за пръв път в живота си се радваше, че има запек. Единственото нещо, което би влошило още повече тази ситуация, би било да я разнообразява с моментите, когато му подава подлогата, пълна с нейните изпражнения. Надяваше се, като се стигне до това, вече да я няма.
Две шоколадчета по-късно Спенс изникна на прага. Рейчъл улови движението с ъгълчето на окото си, но остана втренчена в телевизионния екран, на който Джейми печеше на грил броколи за гарнитура на пая.
- Рейчъл - произнесе меко Спенс. - Захарче?
Така казваше тя на Лили. Ти, мръснико, това не можеш да го имаш!
Тя завъртя глава с натежали клепачи и примигна, все едно се мъчеше да се задържи будна.
- Хей... Какво...
- Да вечеряме, а? - Тонът му беше мек, почти съчувствен, все едно двамата заедно бяха попаднали в капан и той беше също толкова жертва на тези обстоятелства, колкото и тя. -Приготвих нещо специално.
- Ухае прелестно - измънка тя, като се постара да не отваря прекалено уста, та той да не подуши дъха на шоколад.
- Как са болкоуспокоителните?
- Хубаво е.
- И аз реших, че ще ти харесат - заключи той и влезе.
Тя потърка лице и разтвори очи по-широко, все едно се мъчеше да се събуди, но застина, когато видя, че носи нов поднос.
- Какво има на този?
- Стриди - обяви той и го остави. - Знам, че ги обичаш.
Рейчъл усети гърлото й да се стяга. Въздържай се. Не показвай нищо. Не само носеше същите дрехи като Конрад на срещата им в Спитафийлд, но също така беше приготвил същата храна.
- Наистина ги обичам - промърмори и опря длан в корема си. - Просто... Не е...
- Яж много или малко, колкото пожелаеш - отговори Спенс и й хвърли лукав поглед. - Не би ми хрумнало да ти нареждам какво да ядеш. - Изключи телевизора, взе няколко чаени свещи от подноса и ги разпръсна из стаята. Когато ги запали, те озариха стаята с меки оранжеви отблясъци.
- Романтично - произнесе сънливо Рейчъл.
- Искам нещата да бъдат специални на нашата първа среща.
Същите дрехи като Конрад, същата прическа, същата храна. Какво си въобразяваше, че ще се случи? Че свещите ще смекчат светлината, а таблетките ще разбъркат разсъдъка й дотолкова, та на очите й да убегнат петдесетте килограма, различаващи двамата мъже? Че тя всъщност ще си помисли как е у дома с гаджето си, а не прикована към леглото на някакъв луд?
В кухнята изскочи коркова тапа. Спенс се върна с две чаши шампанско. Чудно празненство. Точно сега дори Бека не би се радвала да види нещо пенливо. Той спря до стола, а после пристъпи церемониално към нея и й подаде чашата.
Мускулът на ръката й потрепна. Беше достатъчно близо, та да го сграбчи за топките и да ги усуче.
Все така имаш дъщеря си у дома. Ще ми е крайно неприятно да й се случи още нещо.
Не, не беше удобният момент. Би му било прекалено лесно да се отскубне. А и дори някак си да го надвиеше, как щеше да се освободи от оковите?
Рейчъл посегна към чашата. Като я пое, той не отдръпна ръката си, а докосна с пръст опакото на дланта й. При физическия контакт към рамото й сякаш плъзна ток. Той я погледна в очите и пусна чашата. Тя се почувства разтърсена, омърсена, когато се облегна назад. Запази спокойствие. Не издавай нищо.
Спенс взе подноса от скрина, постави го на леглото и придърпа стола по-близо. В сребърен съд върху подложка от бели кристали лежаха наредени в кръг стриди в черупки, бяха залети с чесново масло и наръсени с магданоз. Беше ги приготвил и сервирал идентично със специалитета им от онази вечер. Откъде знаеше такова нещо? Дали тя му беше разказвала? Или ги беше шпионирал през прозореца на ресторанта? Независимо от всичко не можеше да си попречи да се впечатли от вниманието му към всяка подробност. Нищо чудно, че успя да мине за медицински работник.
Той приближи към нея питието си.
- За какво да вдигнем тост?
За твоята бавна и агонизираща гибел.
- Какво ще кажеш.. за истината? - отговори тя и чукна чашата му със своята.
- Това ми харесва. За истината.
Рейчъл издаде звук, внушаващ положителна оценка, макар течността да остърга некомфортно стомаха й, и остави чашата на нощното шкафче.