Когато около осем Спенс влезе да провери иска ли кафе или нещо за ядене, сумтенето изпод завивката да бъде оставена на мира не беше игра. Започна да задрямва призори и беше отчаяна да задържи съня. Какво друго да прави? Да седи в леглото и да гледа телевизия, както когато си издействаше болнични от службата?
Няколко часа по-късно Спенс дръпна завесите и помещението се изпълни със сивкава светлина.
- Ако те оставя, ще хибернираш като мечка.
- О, здравей - произнесе тя, като отвори очи.
Макар отново да беше облечен като Конрад, този път в комбинацията от черно поло и бежови ленени панталони от честването им на три месеца заедно, когато ядоха в леглото блини с пушена сьомга заедно с охладено бяло вино, излъчването на Спенс беше напълно погрешно. Яката на поло му беше изкривена, в косата му имаше вълнички на мястото, където трябваше да е гладка, но по-скоро опираше до начина му на държание, все едно долавяше, че някой стои зад гърба му.
И после тя осъзна. Беше нервен.
Какво се беше случило? Дали беше видял нещо по новините?
Рейчъл прочисти гърло, несигурна дали беше добра идея да го попита какво не е наред. За да си спечели време, наля си вода от каната на нощното шкафче. Болкоуспокояващите. Бяха изчезнали от мястото им до леглото й. Отвори чекмеджето.
- Можеш да си ги получиш обратно после - обяви той. В тона му се долавяше напрежение, някаква припряност. - Този път не искам да ми заспиваш.
Този път. Това не звучеше добре. Всъщност цялостното му поведение беше тревожещо. Снощи беше приела, че го държи, но сега той изглеждаше затормозен и непредсказуем. Налагаше се да намери начин да го усмири, да го върне в същото настроение като по-рано.
Той забарабани с пръсти по рамката на леглото.
- Храна? Искаш ли нещо, или да не си правим труда? И без това няма да я ядеш, нали? -Кимна, сякаш се съгласяваше с гласа в главата си. - Добре, да се захващаме.
Рейчъл се опита да придърпа колене към гърдите си и изстена, когато осъзна, че не може.
- Храна е добре. Може ли да хапнем нещо? Моля?
Спенс пое въздух през зъби, вгледан в нея.
- Хубаво - отсече. - Защо пък не, а? Продължаваме с това вече толкова дълго.
Никак не й се харесваше начинът му на говорене, държанието му, как гледаше на нея като на задължение, което да отметне. В кухнята тракаха чинии, дрънчаха прибори, затръшваха се вратичките на шкафове. Каквото и да означаваше, не беше нещо добро. Тихият изкусител от снощи си беше отишъл. Какво се беше случило? Ново развитие в разследването? От полицията бяха на път да го спипат ли? Дали Спенс бързаше толкова, защото бяха набелязали местонахождението му и той искаше да изчезне оттук?
Но не и преди да е приключил с нея.
Когато се върна, подаде й чиния неугледно сервирани блини с пушена сьомга, ръбовете на парчетата риба бяха така разръфани, все едно ги беше късал с ръце, и отвори бяло вино.
- Имаш ли нужда от чаша? - поинтересува се и наклони гърлото на бутилката към нея, като че бяха пияници, поделящи си съдържанието й на автобусна спирка.
- Може би няма да е зле.
- Хубаво.
Подаде й бутилката. След още едно блъскане на вратата на шкафче се върна с две чаши, изтръгна бутилката от нея и ги напълни чак до ръба.
- Наздраве - произнесе и изгълта своето вино на един дъх. - Е, аз съм готов.
Всичко това се случваше прекалено бързо. Трябваше да намери начин да забави темпото.
- Моля те, седни. Снощи каза, че това ще е нещо хубаво. Каза...
- Добре. Добре. Ето, сядам. - Тръсна се на стола. - Доволна ли си?
- Мислех, че може да си поговорим - промълви тя и хвана една от блините. Има толкова много неща, които искам да узная.
- Да узнаеш ли? Какво ти е притрябвало да узнаваш?
- Някои от нещата, които правеше с мен. Бих желала...
- Какво значение има?
Тя се зарови в главата си за причини.
- Защото... Искрено впечатлена съм как си успял да постигнеш всичко това. Имам предвид тази история със Снапчат, да пратиш снимка от моя профил. Бека твърди, че било невъзможно. Че не можеш да се включиш в Снапчат от...
- О, да, Бека. Този извор на компютърни познания. Не би различила Транспортен пакетен протокол от ритник в чатала. Просто копирах потребителския файл от инсталационната папка на телефона ти, качих го в моя и после се включих с твоята парола. Фасулска работа.
- Добре, добре. Ами форумът? Онзи потребител СамоЗаТеб е бил включен от моя лаптоп, когато беше публикуван адресът на Грифин. Но това е невъзможно, защото аз бях включена като самата себе си.