Опря глава в студеното стъкло и се загледа в дебелите струи, пълзящи по повърхността му. Телефонът й още записваше. Пусна записа и долепи апарата до ухото си, все едно разговаряше. Нейният глас беше по-ясен от неговия, но беше уловила почти всичко изречено от него. Това само влоши настроението й. Изобщо не звучеше виновен. Показа истинската си същност чак накрая, когато я заплаши. И тази история с хапчетата от Америка. Ако открия кой ме вкара на топло, ще му благодаря. Наистина ли си въобразяваше, че е толкова глупава, та да си признае за стореното? Но пък не беше ли целяла тя същото с него?
Все пак нещо не беше наред.
***
Предвид как се развиваше денят, никак не беше изненадващо, че смисълът, който шофьорът влагаше в „наблизо“, се различаваше от нейното собствено тълкуване. Значително се различаваше. Емърс Грийн, последната спирка, макар и формално в Рединг, беше на пет километра от станцията. Вместо да се подлага на пътуване с друг автобус, Рейчъл затича към центъра с яке, плющящо зад нея, и дъждовни струи, проникващи през пролука в качулката й.
Стигна до станцията след три и половина силно изтощена и със стомах, свиващ се от глад. Усещаше напрежение в тила си и се препъна в бордюра. Като че зад очите й нещо настъпваше с висока скорост напред. Влезе с олюляване в „Бутс“, за да си купи протеинова напитка, но те имаха само шейкове „Слим Фаст“. Купи си ягодов, макар вкусът му да наподобяваше по-скоро този на спарен картон, отколкото на плод, и отпивайки, затърси перона за заминаващи.
Телефонът й завибрира. Сигурно Спенс вече пищеше от ужас заради пренасищане с продукция на „Дисни“. Погледна екрана си. Не, не можеше да е възможно. Съобщение в ЛинкдИн.
Отвори приложението. Беше от него!
Здравей, Софи.
Много благодаря, задето влезе в контакт. Съжалявам, че не отговорих по-бързо, но в момента не разполагам с телефон и невинаги е лесно да бъда онлайн. Съобщи ми къде и кога да се срещнем за интервю и ще бъда там.
Оценявам тази възможност повече, отколкото можеш да си представиш. Обещавам, че няма да излъжа доверието ти.
Алан Грифин
Дори след третото изчитане, пак не схващаше. Сарказъм ли демонстрираше? Или наистина не знаеше, че е тя? Може би не е гледал, когато написа съобщението.
Тълпата в салона се разчистваше. Рейчъл провери на таблото - нейният влак потегляше след три минути. Затича към перона и успя да се вмъкне сред навалицата. Идеално. Просто идеално. Притисната бе в ръгби прегръдка от костюми и офис поли в достатъчна близост, та да вдишва пот, парфюми и старо кафе с всяка глътка въздух. Докопа един висящ от тавана каиш и се постара да се стегне. Днешният ден не беше довел до решение. Дори беше влошила нещата - той знаеше, че й влияе. По вътрешната страна на прозорците се стичаше конденз; телата, притиснати в нейното, излъчваха задушаваща топлина; шейкът се плискаше в стомаха й, все едно някак си беше оживял и търсеше изход. Щеше ли изобщо някога да си върне живота обратно? Или това беше то? Безкраен тормоз, докато се пречупеше. Имаше усещането, че това беше светът й открай време. Нямаше избавление. Стисна здраво очи; релсите тракаха „без паника, без паника, без паника“; спирачките изскърцаха и тя се озърна. Всички даваха вид, че гледат в друга посока, но тя знаеше, че са я наблюдавали, развеселени и смаяни от изпълнението й. Всички я смятаха за луда.
Отне й още час да се прибере от Падингтън. Когато влетя през входната врата на дома си, вече беше шест. Спенс беше гледал Лили осем часа. Огромен отрязък от време, който да запълваш с нечие чуждо дете - огромен отрязък да го запълниш със собственото си дете.
- Лили! - провикна се. - Мама се прибра!
Ужасът я изпълни с такава скорост, че се почувства, сякаш се дави. Лампите горе бяха загасени. От кухнята не долитаха звуци. Дали играеха на криеница? Провикна се отново и зачака, без да помръдва. Тишина. Докосна гърба на телевизора. Студен. Това беше капанът. Спенс беше част от него. Искали са да я подмамят надалече, та той да може да отведе Лили. Измъкна телефона си. Няколко пропуснати обаждания от Марк и съобщение в УотсАп от Спенс. Бяха в парка. Беше й пратил снимка на Лили до малко, пълно с водорасли езерце с патици, пускаше слънчогледови семки във водата. Рейчъл метна телефона си на дивана и се отпусна срещу стената с длани, притиснати към гърдите.