Телефонът се събуди за живот. На екрана мигаше името на Марк. Проведе вътрешен дебат дали да вдигне - изпитваше отчаяна нужда от топло мляко, горещ душ и сухи дрехи, - но вече го беше отлагала прекалено дълго. След случилото се днес Марк трябваше да узнае за Грифин.
- Здравей - произнесе. - Трябва да ти кажа...
- Вкъщи ли си? - сряза я той.
- Да, аз...
- Не мърдай. Идвам веднага. - Затвори, преди да е успяла да отговори.
Рейчъл отиде в кухнята и извади млякото от хладилника. Докато наливаше, разплиска го по стените на чашата. Стопли го за трийсет секунди и после заотпива бавно, между глътките чакаше да се уталожи в стомаха й. Бавното повдигане на чашата към устата й беше успокояващо, макар че главата още я болеше, все едно някой беше забил палец в мекия участък отпред на мозъка й. Беше сериозно дехидратирана.
Чу входната врата да се отваря и замръзна. От дневната долетя пискливият детски смях на Лили. Рейчъл се втурна и я сграбчи в прегръдката си, стискаше я така здраво, все едно едва не е била блъсната от кола.
- Храних патиците - обяви Лили.
- Знам. - Рейчъл се усмихна към Спенс. - Видях снимката.
- Знаеш ли какво казваш на патиците, като ги храниш? - попита Лили.
- Кажи ми, захарче.
Лили се отдръпна назад и хвана бузите на майка си, стисна кожата й достатъчно, та да заболи. Изражението й беше студено и сериозно като в сцена от филм на ужасите в мига, преди сладкото малко момиченце да обясни с демоничен глас колко е голяма обичта му към Сатаната. Наведе се напред, така че носът й да докосне този на Рейчъл, и без да мига, изкрещя:
- Кваааак!
Пусна я и падна назад, смеейки се. Рейчъл докосна бузата си. Ръката й трепереше. Ето на, беше съсипала дъщеря си. Толкова много се беше старала, така силно беше желала да е различна от родителите си, но доказателството за провала й беше пред нея и крещеше право в лицето й.
- Извини се на мама - заумолява Рейчъл, но Лили беше ангажирана да се мъчи да погледне петата на гумения си ботуш Рейчъл я стисна за ръката. - Казах ти да...
- Не! - Спенс се опита да разхлаби хватката й. - Беше шега. Нараняваш я.
Рейчъл го стрелна с поглед.
- Не е шега.
Той откопчи и последния й пръст.
- Така правехме с брат ми, като бяхме деца. Аз просто...
Входната врата се отвори рязко. Рейчъл се хвърли да запази Лили, бутна я на килима и легна отгоре й, сякаш някой беше взривил входа към дома й.
- О, значи все пак си жива?
Беше гласът на Марк. Рейчъл се огледа. Той приближаваше към тях и с всяка крачка приклякаше все по-ниско. Спенс се дръпна от пътя му
- Пусни Лили - подкани кротко Марк. - Моля те.
Рейчъл вдигна ръце и Лили изпълзя изпод нея. Затича, хлипайки, към баща си и той я вдигна. Завъртя я, сякаш я преглеждаше за увреждания.
- Съжалявам... Помислих... - Рейчъл поклати глава. - Просто помислих...
Марк остави Лили на дивана, а после протегна ръка на Рейчъл.
- Може ли да поговорим? - попита и й помогна да стане. - В кухнята.
Тя го последва натам. Марк понечи да се облегне на плота, но като забеляза бъркотията от мръсни съдове и разлети неща, промени намерението си и остана с ръце на кръста.
- Какво става?
- Тя ми изкрещя в лицето - промърмори Рейчъл повече на себе си, отколкото на Марк.
- За какво говориш?
- За Лили точно преди да влезеш
- Какви ги приказваш? Боже, направо ме влудяваш Какво става с теб? Имаш ли представа колко разтревожи баща си?
Главата на Рейчъл бучеше, усещаше дращене в гърлото. Заопипва ръба на масата. Беше ли вземала оксиконтин в метрото, или просто беше изтощена? Не можеше да си спомни.
- Аз не... Баща ми ли?
- Трябвало е да прибере Лили от забавачката.
- О, не. Мислех да им звънна, но...
- Когато казали, че не е ходила и не са говорили с теб, дошъл дотук и заварил къщата празна. Като се появи у дома, направо не беше на себе си. Знам... - Марк се почеса по тила. -Наясно съм как стоят нещата между теб и баща ти. Разбирам го. Но недей да наказваш горкия човек.
Тя поклати глава.
- Не съм... Аз не...
- Наистина ли?
- Честна дума.
Той придоби сериозен вид.
- Той си мислеше... Като ти звъннах и ти не вдигна... Заради начина, по който се държиш напоследък, разтревожихме се, че може да си направила нещо.
Да е направила нещо ли? За колко луда я вземаше? Достатъчно, та да скочи пред влак с Лили в ръцете си?
Налагаше се това да престане.
- Изслушай ме - подхвана. - Алан Грифин е.
Той отстъпи назад.
- Какво?
Рейчъл кимна предпазливо.
- О, по дяволите. - Марк стисна брадичката си. - О, по дяволите, по дяволите, по дяволите... Защо не...