- Как мина? - поинтересува се.
Мирисът на соев сос и джинджифил в дъха му накара стомаха й да се преобърне и Рейчъл едва се сдържа да не повърне. Хвърли поглед към мястото, където се беше случило, и си припомни локвата кръв върху синия мокет. Спенс я беше изтъркал и я беше свел до бледоръждиво петно. Кръвта на Лили. Кръвта на Лили. Щеше да се задържи там завинаги, та да я вижда. Нещо в главата й поддаде, също като летвите на легло, пречупили се под матрак, върху който е скачано прекалено много. Тя се хвърли напред и от устата й се откъсна вопъл.
- Било е грешка - заутешава я Спенс. - Хората допускат грешки.
- Каква е тази грешка, която оставя белег върху детето ти?
- Подложена си на много стрес. Беше...
- Тя ще е по-добре надалече от мен. Аз... Не искам тя да се превърне в мен.
- На теб ти няма нищо. Невероятна си. Наистина прекрасна.
- Трябваше да ми е известно, че ножът е там.
- Беше злополука.
- Злополука ли? Злополука е, като се препънеш в бордюра или разлееш кафе по предницата си. Злополука е, като смесиш цветното със светлото пране. Когато детето ти си среже ръката на нож, който ти си оставила да се валя из къщата, не е злополука.
- Вината е точно толкова и моя. Бях на телефона и не гледах. - Спенс кимна към недоядените си нудли. - Искаш ли нещо за ядене? На мен ми стига чоу мейн за днес.
Тя поклати глава.
- Не ми е добре на стомаха. Ще изпия чаша топло мляко в леглото.
- Тревожа се за теб.
- Моля те, недей.
- Не съм глупав, Рейчъл. С тези скули лицето ти е като на кльощавите супермодели.
- Чуй, ти си върви, аз ще...
Спенс я накара да млъкне с безцеремонно щракване с пръсти.
- А, не, момиченце. Спенс остава.
- Наистина не е нужно...
- И ако някой почука, ще му дам едно „Хайя!“ - Той разсече въздуха с длани няколко пъти. - Освен ако не е някой секси тип, в който случай може да чуе „Хей, ти!“.
Не й убягваше колко усърдно се стреми да я разведри. Как можеше да е толкова себична и да го задържа тук? Той трябваше да е в Гърция и да пие шампанско от трапчинката на дупето на някакъв секси тип, а не да преспива на студения й диван.
- Говори ли с Андреас? Обясни ли...
- Утре ще имаш предостатъчно време да чуеш за най-новите ми любовни завоевания, госпожичке.
- О! Това значи ли...
Спенс плесна с ръце.
- В леглото. Незабавно. След пет минути ще се кача с млякото ти.
Рейчъл се събуди в тъмното. Някой беше изкрещял.
Лили? Къде беше Лили? Мислите й запрепускаха назад - о, боже.
Ножът.
Кръвта на детенцето й.
Заопипва нощното шкафче за лампата. Сигурно се беше събудила от собствения си писък също като войник, страдащ от посттравматичен стрес. Усещаше леглото твърдо, а чаршафите груби и влакнести. Това не беше нейното легло. Беше подът. Чий под? Отвлекли ли я бяха? Обърна се по корем и заопипва в тъмното, а страхът пробяга като електричество от тила чак до петите й. Пръстите й попаднаха на нещо дървено. Усети, че е някаква мебел, кракът на тоалетка, и изръмжа. Беше нейната тоалетка. Тя лежеше на пода на нейната спалня. Добре, сега схващаше. Беше се докарала до безсъзнание с помощта на сънотворни, беше станала от леглото и беше запълзяла, както се случва, когато си умопомрачена.
По стълбите закънтяха стъпки. Лампата в коридора светна. Рейчъл се сгуши назад и удари глава в радиатора.
- Рейч? Рейч?
- Тук съм - провикна се и потърка тила си.
Вратата се отвори. Спенс пристъпи с лице към леглото.
- Рейчъл?
- Насам - отговори тя и се надигна, подпирайки се на тоалетката.
Той заопипва за ключа на осветлението и го натисна.
- Защо беше там долу?
- Аз не... - подхвана и засенчи очи, но после зърна краката му
Сънуваше ли още? Може би беше попаднала в един от онези кошмари, в които се събуждаш отново и отново, без да се будиш в действителност?
Нямаше как да е там цялата тази кръв.
Под тениската му от Миконос и сивите карирани боксерки по бедрата му се стичаха алени струйки, също като кървав баркод. Отвори уста да заговори, но от нея не излезе нищо. Това не беше реално.
- Всичко е наред, Рейч. Запази спокойствие. Изглежда по-зле, отколкото е.
- Какво... Какво...
- Бях заспал - отвърна той и клекна до нея. Кожата му лепнеше, а брадичката му трепереше. Краката му бяха покрити с миниатюрни разрези. - Чух трясък и... - Той затвори очи и потрепна. - Някой метна тухла през прозореца.