Тя го последва долу. Пердето беше уловило повечето от големите парчета, но диванът все пак беше покрит с късове стъкло.
- Не можем да останем тук - изтъкна той. - Да отидем в моето жилище.
***
Докато Спенс покриваше дупката добре, доколкото му беше възможно, с картон и тиксо, а после натъпка малко нейни вещи в един сак, Рейчъл седеше на креслото и се поклащаше, опряла върховете на пръстите в главата си, все едно тя се беше пукнала на две и я крепеше в очакване на помощ.
Излязоха точно преди шест. Още беше тъмно и въздухът беше хладен, първите отблясъци на зората едва докосваха хоризонта. Приведени ниско, все едно тротоарите бяха кръстосвани от издирващи ги прожектори, те криволичеха по задните улици и се озъртаха на всеки няколко секунди, за да проверят дали са следени. Излязоха на Холоуей Роуд точно навреме, за да видят как едно черно такси спира на автобусната спирка. Спенс забърза към него с протегната ръка и двамата се натовариха на задната седалка. По прилепналите му джинси избиваха петна кръв. Той се наведе напред, за да говори с шофьора през преградата.
- Карайте покрай станция Севън Систърс към Тотнъм. Ще ви упътя, като наближим.
Рейчъл стисна гърлото си. Така се беше стегнало, че не можеше да диша. Кошмар след кошмар и после нов кошмар. Животът й представляваше поредица от поводи да подскача стреснато. Преви се на две с длани, опрени в гърдите, убедена, че успява да почувства около ребрата й да се разлива усещане за оловна тежест. Кога щеше да се свърши? Дали той се канеше да продължава, докато тя не умре?
- Всичко е наред, всичко е наред - промълви Спенс и я потърка по гърба. - В безопасност си. Сега си с мен.
Тридесет и трета глава
Медицинска сестра
Той се обади първо в отделението.
- „Сейнт Панкрас“, „Оукуд“
- Добро утро. Може ли да попитам с кого разговарям?
- О, ами, добре. Аз съм Хана. Студентка съм. Искате ли да повикам...
- Не, не, всичко е наред. Не е нищо лошо! Казвам се Фил Дженкинс и баща ми Майкъл неотдавна лежа при вас, възстановяваше се от проблеми с бедрената става. Вече е много по-добре и ме помоли да вляза във връзка с вас, та да прати нещо дребно на милите сестри, които са се грижили за него. Може ли да ми дадете пълния ви адрес, моля?
- Да, разбира се. Просто го пратете до отделението. Ние сме на Сейнт Панкрас Уей №4, Кингс Крос... Изчакайте един момент... Добре, ето го. Кодът е УА10РЕ.
- Чудесно. Благодаря, Хана. Още нещо. Баща ми каза, че един конкретен човек е бил особено отзивчив. Спенс... Ъъ... Някой си.
- Спенс Бороуман?
- Да, точно така. Как се пише?
- Б-О-Р-О-У-М-А-Н.
- А кой е завеждащият? Ще ми се да включа и неговото име.
- Имате предвид Линда ли?
- Линда...
- Линда Грийн. Завеждащата отделението.
- Идеално. Благодаря, Хана. Много ми помогна.
После звънна на завеждащата отделението.
- Линда е на телефона.
- Линда Грийн ли е? Завеждаща на отделение „Оукуд“ към болница „Сейнт Панкрас“?
- Да, аз съм. Случило ли се е нещо?
- Името ми е Дейвид Стиър и се обаждам от Министерството на труда и пенсиите. Първо трябва да ви информирам, че разговорът се записва. Разследваме евентуален нелегално работещ. Спенсър Бороуман. Пише се Б-О-Р-О-У-М-А-Н. В състояние ли сте да сътрудничите?
- О, боже мой. Спенс ли? Но той е англичанин.
- Не ни тревожи националността му Имаме причина да вярваме, че медицинските му сертификати са фалшиви.
- Не, не мога да повярвам...
- Ако предпочитате, можем да ви повикаме в офиса за официален разпит.
- Ами... Аз...
- Ще възразите ли да ви задам няколко въпроса?
- Не, разбира се, че не. Съжалявам. Искам да бъда от помощ. В момента имаме какви ли не проблеми. Друга сестра е отстранена. Нещата никога не идват едно по едно, нали?
- Можете ли да потвърдите от колко време е при вас господин Бороуман?
- Ами, започна като заместник, пратиха ни го от агенция, на мястото на Роуина Фелдман. Тя се премести.
- Преди колко време беше това?
- По-малко от година. Може би единайсет месеца. Мога...
- И преди това е работил като заместващ в различни болници?
- Предполагам, че да.
- Разполагате ли с данни къде е следвал? Според нашата информация е учил в университета в Линкълн.
- Изчакайте, моля. Нека проверя... Добре, ето го. При мен фигурира университетът в Ковънтри.
- Дати?
- От 2005 до 2008 година.
- Хм... Точно както си мислехме. Добре, засега това е всичко. В рамките на следващите няколко седмици ще дойдем на място, за да говорим с останалата част от персонала.