В крайна сметка Рейчъл осъзна, че нямаше как да се укрива вечно в спалнята на Спенс. Дали го искаше или не, налагаше се да задейства процеса на възстановяване. Така че изпълзя от леглото и вместо това се устрои на дивана. Опита се да се храни - макар че не чак толкова, колкото се правеше, че яде пред Спенс. Когато и да посегнеше за шоколадче към кутията „Кадбърис Селъбрейшън“, той придобиваше вида на родител, гледащ как детето му сяда на гърнето. Чувстваше се виновна и малко жалка, като ги развиваше, преструваше се, че ги слага в устата си, и после ги скриваше в джоба си - и по-късно, усъмнена дали ще потънат в тоалетната, ги увиваше наново, за да не се разтопят и да изцапат и ги скриваше под матрака, - но срамът и потайността, цялата тази изтощителна суетня бяха част от състоянието й също толкова, колкото и непозволеният прилив на гордост заради силата да си отказва. Черпеше необятно и постоянно чувство на комфорт от факта, че е по-силна, отколкото някой изобщо допуска.
Рейчъл се прозя и разтвори широко ръце, докато прешлените на гръбнака й не изпукаха. Без ежедневните упражнения мускулите й се бяха вдървили и чувстваше костите си чупливи като тънък лед. И това не беше всичко. Имаше болки в бъбреците и гърдите и перманентно тъпо пулсиране дълбоко в таза, точно над матката. От цикъла й, който трябваше да е започнал преди дни, още нямаше и помен. Изрови кехлибарената на цвят пластмасова опаковка демерол измежду възглавниците на дивана и докосна с пръсти винтовата капачка. Нормалните хора не живееха по този начин. Но какво друго можеше да стори? Беше тук. Всичко това се случваше. Не беше повече в състояние да промени настоящата си ситуация, отколкото със силата на волята да се превърне в друг човек само като гледа отражението си. Възстановяването беше процес, колкото и самото гладуване, и нямаше как да бъде припиран.
Готварското предаване прекъсна заради реклами. Тя изключи телевизора и потърка очи. От кухнята придойде наситеният мирис на цвърчаща панчета, който накара устата й да се напълни със слюнка и предизвика конвулсии в стомаха й. Какъв беше броят на калориите й? Колкото по-нисък, толкова повече можеше да погълне тази вечер. Беше си поставила цел от петстотин, достатъчно много, та да клонят към четирицифрено число, но не чак толкова много, че да звучат застрашително. Хубава кръгла бройка, която беше в състояние да достигне в рамките на деня. Действаше по въпроса още от сутринта - чаша полуобезмаслено мляко, точно сто милилитра, четиридесет и седем калории. Седем пръчици морков, всяка по шест калории, повече или по-малко - още четиридесет и две калории. Общо четиридесет и девет. Не, осемдесет и девет. Потърка очи. Главата й беше прекалено размътена, така че подвикна към Спенс да й хвърли телефона си. В бързането да избяга беше оставила своя у дома. В началото се побърка, задето не е у нея, но сега се явяваше повече като облекчение да не бъде съблазнявана да поглежда екрана на всеки няколко минути.
Той изключи абсорбатора над печката, спря да разбърква и опря длан до ухото си.
Рейчъл оформи купа с шепите си и се престори, че лови.
- Телефонът ти?
- Не и ако пак ще се зомбираш със снимки на торти в Инстаграм. - Отпусна челюстта си и провеси език навън. - Откачено е.
- Трябва да сметна нещо.
Той повдигна рамене, взе го от плота, плъзна пръст по екрана, за да го отключи, и го метна, така че да се приземи на възглавницата до нея. Когато посегна към него, мускулът, покриващ ребрата й, се сгърчи в спазъм. За късмет Спенс отново беше пуснал абсорбатора и не я чу да вие. Следващият демерол не й се полагаше чак до след вечеря, двойна доза за преди лягане, та да понесе нощта, но не вярваше, че ще съумее да изчака толкова дълго. И бездруго какво значение имаше? По каква логика би било по-добре да изпитва болка?
Откри калкулатора и започна да въвежда калориите, но я заля вълна на тъга и тя притисна пръсти към очите си, за да спре сълзите. Какво правеше? Затвори калкулатора и отиде на съобщенията му Отвори пратеното от Марк предишната вечер, ухиленото личице на Лили в едър план и думите: „Не се тревожи за мен, мамо. Само по-скоро се оправяй. х“